Маркет Линкс: Само 5 формации ще има в 49-ото НС, ДПС изпреварва Възраждане за третото място

В края на предизборната кампания изглежда все по-вероятно резултатите от тези избори да формират петпартиен парламент. Няма ясен победител и изходът от политическата надпревара ще се реши в последните дни.

Определящи за финалните резултати на партиите ще бъдат нагласите на все още колебаещите се избиратели. Всеки седми гласуващ все още не е решил коя политическа сила да подкрепи, като в този сегмент и двете водещи сили имат своя потенциал.

Това гласи проучване на "Марект линкс". То е финансирано и реализирано съвместно от bTV и агенцията, проведено е сред 1014 лица над 18 г. в страната в периода 21-27 март по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Като цяло, обществото започва да се успокоява от натрупаните страхове в началото на зимата, които бяха основен метод за въздействие в предизборната кампания през септември. Оптимизмът, особено по отношение на финансовото състояние на домакинствата, плавно се завръща. Това е предпоставка за по-слаб мобилизационен ефект от послания, залагащи на провокиране на масови страхове от различни възможни сценарии за бъдещето в дните до 2 април, отбелязват от агенцията.

Въпреки това, цялостното отношение към основните политически фигури продължава да се определя от силно изразени негативни настроения. На фона на тази обща картина доверието в лидера на ГЕРБ Бойко Борисов частично се възстановява и той завършва кампанията с най-висок резултат от водещите фигури на всички парламентарно представени сили. Мажоритарният потенциал на Борисов е по-висок от позитивното отношение към самата ГЕРБ и това е една от възможностите за известно разширяване на подкрепата за партията.

Лидерът на ГЕРБ е следван от Стефан Янев и Костадин Костадинов. 

Партийната мобилизация показва добре позната картина на висока степен на готовност за участие на изборите сред избирателите на ДПС (90%) и БСП (86%). Висока е при коалицията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" (84%). Значително по-назад се подреждат ГЕРБ (76%) и "Възраждане" (70%).

През последните избори вотът за ГЕРБ обичайно е ясно структуриран до средата на кампанията и не показва значителна динамика в последната седмица преди изборите, докато този за "Възраждане" е до голяма степен емоционално зареден и е възможно партията да постигне известно мобилизиране в дните до вота.

Въпреки че това са пети избори в рамките на две години, обществото изглежда се политизира и в немалка степен се ангажира с политическата кампания. Декларираната готовност за участие в изборите се повишава, което предполага, че е възможно да регистрираме по-висока избирателна активност от тази на 2 октомври 2022 г.

Докато първото място предстои да бъде решено, то изглежда, че интрига за третото няма да има. ДПС се очертава като почти сигурната трета по представителство формация в страната.

Като вероятен сценарий се очертава БСП да бъде най-малката политическа сила в 49-ия парламент, въпреки че не може да бъде изключен пробив най-вече от страна на "Левицата" и "Български възход".

Делът на все още нерешилите за кого ще дадат своя глас остава значителен. Имайки предвид, че проучванията на общественото мнение работят с декларирана готовност за гласуване, най-вероятно немалка част от колебаещите се ще се откажат да гласуват.

На последните два вота между 15 и 20% са тези, които декларират, че взимат решение в последната седмица, като половината от тях в последните три дни. В основната си част това беше флуиден вот, който през есента на 2021-ва и 2022-ра имаше характера на протестен вот срещу модела ГЕРБ и основен негов бенефициент беше Продължаваме промяната.

В сегашната ситуация близо една трета от сегмента на нерешилите са предишни гласоподаватели именно на тази политическа сила, а близо всеки пети е гласувал за ГЕРБ. Успешната мобилизация на тези гласоподаватели ще реши изхода от битката за първа политическа сила на 2 април.

Картината на електоралните нагласи показва, че българското общество остава разделено между двете основни визии за бъдещето на страната – едната по-консервативна и залагаща на връщане към управленския модел на ГЕРБ и либерална и прогресивна алтернатива, представена от ПП и ДБ. Паритетът на върха и антагонизмът между двете основни политически сили предполага значително свиване на шансовете за съставяне на редовен кабинет в следващия парламент.