НАТО гледа на България като на консуматор, даваме малко пари за отбрана

НАТО поставя България твърдо в лагера на консуматорите, а не на източниците на сигурност.

Това се казва в доклад на Северноатлантическия пакт за състоянието на българската отбрана, който е обсъждан на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между НАТО и България, предаде БГНЕС.

В доклад на НАТО за състоянието на българската отбрана неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качествата на войската ни.

В началото на документа е констатирано, че през 2014 г. средата на сигурността на България се промени драматично. Твърди се, че украинската криза има дестабилизиращ ефект за българската сигурност и използването на хибридна война от страна на Русия буди дълбока загриженост.

В НАТО са наясно, че присъединяването на Крим към Русия значително промени баланса на силите в Черно море.

Поради което създаването на Интеграционен център на натовските сили като елемент от Плана за готовност за действие на НАТО "е приоритет за България".

В допълнение България развила мерки за противопоставяне на заплахата от Русия.

"Бързото завземане на територии и влиянието на Ислямска държава в Ирак и Сирия в Близкия изток е друг риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост", констатира докладът.

Военните ни разходи са недостатъчни за модернизиране на армията в съответствие с изискванията на времето. Военните ни разходи са недостатъчни за модернизиране на армията в съответствие с изискванията на времето. Политиката на България в сферата на сигурността и отбраната цели гарантиране на националния суверенитет, сигурността, независимостта и националния интегритет на страната в рамките на международни организации, включително НАТО и ЕС. Тази политика се основава на принцип, че заплахите за сигурността в голяма степен ще бъдат разгледани отвъд националните граници и поради това се изисква българските въоръжени сили да могат да се разгърнат и да действат в чужбина.

Това е присъщо на Националната стратегия за сигурност от 2011 г. (НСС) и Националната стратегия за отбрана за 2011 г. (НСО). За постигането на приоритетите ще са необходими значителни финансови ресурси, които към днешна дата не са предвидени от правителството.

Отбелязано е реструктурирането на отбраната и разработване на единен набор от съвременни, ефективни, професионални сили, способни на териториална отбрана и/или участие в пълния спектър от мисии в чужбина.

Това се изразява при сухопътните войски в разформироването на механизирана бригада, за да бъдат осигурени средства за укрепване на останалите две бригади. Личният състав на силите за защита от химически, бактериологични, радиоактивни и ядрени оръжия (CBRN), както и на разузнавателните полкове също е намален до батальони, а броят на батальоните за CBRN е намален от три на два.

При военноморските сили две флотски бази са обединени в една единствена с две станции. При ВВС техническата поддръжка беше консолидирана в една база, изтребители и учебни звена бяха разположени съвместно с друга авиобаза, а хеликоптерите и транспортни единици са прегрупирани в трета авиобаза.

В документа е отбелязано и съкращаването на личния състав на българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 г.(на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната. В тази връзка има спешна необходимост от финансиране модернизирането на екипировката, критична необходимост от адекватно обучение и участие в учения на персонала и поддържане на компетентността в съответствие със заеманите постове, отбелязват авторите на документа. Нивото на финансовите ресурси за отбраната в момента прави невъзможно балансирането между българската решимост за участие в подсилващи операции и подготовката и модернизирането на въоръжените сили на България, подчертават аналитиците. Шефовете на НАТО въобще не вярват на приказките от българска страна, че България – въпреки големия недостиг на инвестиране в отбраната – ще е способна да посреща рисковете и опасностите от средата за сигурност и ще допринася за колективните отбранителни способности на НАТО и на ЕС.

Поради това Северноатлантическият пакт твърдо поставя България в списъка на консуматорите, а не на източниците на сигурност. В предвидения значителен ръст военни разходи през 2018 г. НАТО вижда вероятността именно през тази година да бъде предприето от България закупуване на бойни самолети. В същото време е отбелязано, че поради скромните разходи за периода 2016-2018 г. няма да има възможност за никакви големи проекти и модернизация на въоръжените ни сили. За пореден път е направена равносметката, че БВП на страната ни се е увеличил със 7,6% от 2007 до 2015 г., докато разходите за отбрана са спаднали от 1,71% през 2010 г. на 1,13% през 2015 г.

Въпреки това обаче са предвидени придобиването на нови многофункционални бойни самолети и осигуряване на интегрирана логистична подкрепа; модернизиране на фрегатите Е-71; създаване на батальонни бойни групи в рамките на механизираните бригади; придобиване на триизмерен радар; придобиване на високопроходими патрулни превозни средства; развиване на технически системи за стратегическо разузнаване; инвестиции в киберотбраната и др. Недостигът на средства също така ограничава или изключва реализиране на придобивки за армията ни в сферата на т. нар. проекти за умна отбрана. След няколко фалстарта, включително неуспешен опит за провеждане на Подробен преглед на сигурността и отбраната, Министерството на отбраната издаде документ за визиите си.