На Коледа стават чудеса

"Моята мечта" - с това мото учениците от 95 СОУ "Проф. Иван Шишман" в столицата решиха да сбъднат не своите мечти, а мечтата на едно болно дете. Единайсетокласникът Кирчо е болен от рак и за разлика от своите съученици не чака от Дядо Коледа нов лаптоп или мобилен телефон, а единствено здраве. Детето от няколко години се бори с болестта, като в момента е на химиотерапия.

С идеята да помогнат на своя приятел, децата от втори, шести и девети клас организират благотворително тържество. Освен да помогнат на Кирчо, малчуганите са мотивирани да съберат пари и за Обсерваторията в Рожен.

Коледни тържества има във всяко училище в навечерието на празника. Но това в 95-то СОУ не е като другите – няма Дядо Коледа, който да пристигне с чувала с подаръци, няма и Снежанка. Децата не чакат подаръци, а самите те дарят надежда. Затова те са решили да подготвят коледното си тържество, с благотворителна цел, като е обявена символичната сума от 2 лева като вход.

И както се окачва за едно необикновено коледно тържество – и темата е необикновена. Театралната постановка, в която участват всички ученици, е с доста познат, но пък рядко виждаш сценарий за едно подобно коледно тържество. Учениците от 9-ти "А" клас, с класен ръководител Ася Димитрова, се превъплъщават в ролите на богато и заможно семейство, което си има всичко и не очаква чудо за Коледа. Дотук нищо ново – очакваното бляскаво посрещане на празника, с блясък и суета, обаче не се случва.

Бащата решава да покаже на своите две деца, че в живота най-важното е невидимо за очите. Суетната и капризна майка, разглезените деца и богатият бизнесмен прекарват празника в пътуване – бащата решава да разведе семейството си из най-бедния квартал в града, за да им покаже как живеят останалите хора.

Оказва се, че той иска да им покаже мястото, където е израснал - "тъмният" квартал, в който е прекарвал безброй Коледи, откъдето е тръгнал и където се е научил да оценява малките неща. Така бащата се опитва да възпита своите деца, а донякъде и съпругата си, че животът има две страни и не е важно дали живееш в светло и лъскаво място.

Мястото на действието се премества в сиропиталището от квартала, където децата му се запозната със свои връстници, които не знаят какво е да имаш семейство. В ролята на сирачетата се въплъщават учениците от 6-ти клас, които умело преплитат едно тържество в друго.

Децата от сиропиталището посрещат богатото семейство с коледна постановка за "Малкият принц", топъл чай и много обич, като умело им показват, че най-беден е този, който няма щастие. А те от своя страна отварят сърцата си и зарадват сирачетата с безброй подаръци.

Така, чрез способите на изкуството, децата припомнят на своите връстници, родители, близки какво е най-важното на света – светлината на Святата нощ, щастието в душите ни, радостта да помагаш на нуждаещите се, с какво можеш.

Призивът бе да си припомним, че не трябва да оставяме децата ни да ни подсещат, че малките неща са в основата на всичко. Трябва ли децата да ни напомнят да бъдем благородни?

Макар и малки, учениците от 95-то СОУ успяват да се организират и да съберат пари за своя болен приятел. Децата не забравят обаче и за науката, като по собствено желание даряват част от парите за Обсерваторията в Рожен. Нещо, за което трябва помислят първо родителите и да учат на това децата си, а не обратното – и не само по Коледа.

Необичайното коледно тържество на 95-то СОУ "Моята мечта" събра сумата от 200 лв., които ще бъдат дарени на болния Кирчо, като е заделена и част за Обсерваторията в Рожен.

И нека не забравяме – по Коледа стават чудеса, но нека не разчитаме за това на своите деца.