На жените – работата, на мъжете – удоволствието...

"На жените – работата, на мъжете – удоволствието” е закачливият девиз на едно нестандартно мъжко сдружение, обединяващо зевзеците в планинския ни курорт Банско. Те са си избрали не по-малко причудливото име "Петел пее”. Разбира се, празникът Петльовден, който се отбелязва на 2 февруари, не се подминава от "Петел пее".

Според българската народна традиция, Петльовден е обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари.

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване, с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.), с производните от Петльовден. В Карнобатско има традиция да се приготвя петел, като на трапезата на обяд сяда цялото семейство. Майката дава на момчето в къщата бутчето от гозбата, за да остане в къщата и да продължи рода, а на момичето - крилото на петела, за да отлети от дома и да създаде ново семейство.

В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка), се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не "църнеят”, т.е. да не жалят починал.

В някои части на страната петелът се коли от момче или от баща му, който дава на детето да пипне ножа. На други места майката на момчето обезглавява пернатото. С кръвта на петела се прави кръстен знак на входа на дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на птицата се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.

Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба.  

Кръстът, който се прави на вратата, е за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Коленето на петел населението свързва и с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Една майка, в желанието си да спаси рожбата си, заколила петел и с кръвта му боядисала вратата. Така, войниците помислили, че в къщата вече е изпълнена заповедта и я подминали, а майката успяла да спаси детето си - оттам и традицията да се коли петел и да се прави кръст с кръвта му на вратата.

Съществува и друга легенда - че на вратата се е слагал кръст от кръвта на петела по времето на турското робство, когато еничарите са отвличали момчета, за да ги вербуват. Тези семейства, които са отказвали да дадат децата си на турците, са били принудени да ги загубят завинаги. Оттам и обичаят да се коли петел, с чиято кръв една майка е спасила детето си. Еничарите видели окървавения дръвник и подминали, тъй като решили, че това е кръвта на детето й, а всъщност жената е била заколила петел, за да заблуди еничарите.

Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Заедно с децата отиват при бабата, като на Бабинден, на гости. Тя е приготвила три гозби и се закичва с перо от петела. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

На 2 февруари пък църквата чества църковният празник Сретение (срещане) Господне. Той е един от 12-те големи празници в годината. На този ден се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на Младенеца Иисус от праведника Симеон.

Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя Младенец в Йерусалимския храм.

По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Дух Свети му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му Родения от Девица. Когато Света Богородица донесла Своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико...". Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.

Освен това, от известно време 2 февруари се свързва и като празник на хомосексуалните, които възприемат денят като повод за празнуване. Не се знае как, защо и кой е решил точно на Петльовден да празнува и "третият пол", но пък е един добър повод за купон.