На юг жънат здраво паламуда, на север завря от сафрид и чернокоп (ВИДЕО)

Паламудът се закотви между Приморско и Царево. Явно там има храна и не му трябва да ходи на север и да търси хамсия. Дали ще има паламуд - това зависи от две неща. Рибата да има храна и температурата на водата да е нормална, казват рибарите.

В момента морето все още е топло и паламудът може да ходи навсякъде. Но при положение, че на юг има хамсия, той е там.

Около Маслен нос, рибарите ходят всяка вечер и вадят добри количества. Само преди ден риболовци са пуснали гаргър от кораб и са наловили 3 тона и 600 килограма наведнъж. Това обясни пред "Труд NEWS” опитният капитан Красимир Вангелов, който има риболовен кораб в Несебър.

Паламудите са едри - по кило, кило и 100 грама екземплярът. Ловят ги с гаргър - голяма 500-метрова мрежа с халки, която става като сак. Има улов през деня, а когато няма луна, рибарите излизат нощем. Тогава рибата свети, движейки се близо до повърхността. Когато видят петното, морските вълци го обграждат с лодките си и плашат рибата със светлинни и звукови ефекти. Така пасажите влизат в мрежите им.

В момента освен паламуд, се хваща и малко лефер, с дънни мрежи. Сафрид и чернокоп няма. "Ние, с корабите, ловим малки количества. Докато има паламуд, няма да има сафрид и чернокоп”, обясни капитан Вангелов. На пристанището, от рибарите може да се намери паламуд, на цена по 5 лева, и дори под 5 лева на риба.

Докато преди седмица, цената на паламуда на рибната борса "Краснодар” в Бургас бе 10 лева, сега е 8 лева килото, и то за едри екземпляри, по килограм и отгоре. Има сергии, на които се продава, но по- дребен паламуд по 6 лева килограма. На доста сергии едрият паламуд е заковал отново 10 лева.

Най-евтината риба на борсата в Бургас вчера сутринта бе много дребен сафрид - по 2 лева килото. "Той обаче е толкова дребен, че не става и за "плакия”, а само за палачинка. ", коментираха купувачи от опашката.

Хамсията - храната на паламуда се харчи по 5 лева килото и е хубава, и едра, по-дребната е 3 лева. Има попчета по 8 лева, толкова върви и чистен хек. 10 лева е живата скарида, 6-8 лева килото е пресният кефал, а по-едър сафрид има за 6 и 8 лева.

Сергиите на "Краснодар” буквално преливат от предложения.

Черната мида с черупка върви по 4 лева, 15 лева са рапаните. Най-скъп е леферът - на едни сергии е 25 лева, но на други удря 35 лева. 25 лева е и чирозът, калкан и зарган няма.

Ресторантьори и домакини търсят лефер за скара. Преди няколко дни имаше риби по 32 лева килото, но турски лефер и никой не го купуваше, защото рибата от нашето море е с най-добри вкусови качества, поради ниската му соленост. Турската и гръцката риба е по-суха и тричава, обясняват рибарите.

След южния вятър - лодоз - в Ченгене скеле ловят край брега

Пътят на паламуда никога не може да се прогнозира със сигурност, променя се миграционната памет на рибата, казват в Ченгене скеле.

При нас няколко дни духаше южният вятър - лодоз. Затова, рибарите гледат много да не се отдалечават от брега, за да не ги "издуха” към Новоросийск, шегуват се морските от Ченгене скеле. Когато духа лодоз рибата прави "деври” - това е рибарски жаргон, връща се обратно на север, защото всичко пак се затопля. Но към момента вятърът утихна и ловим на няколко места - Маслен нос, край остров Свети Иван, до Атия, коментират те.

Пътят на паламуда никога не може да се прогнозира със сигурност. Променя се миграционната памет на рибата. Трябва да се направи такова изследване, казват морските вълци от селището. Според тях обаче, в момента има достатъчно риба и тя е при тях, на юг, затова са запретнали ръкави и всяка нощ влизат с лодките си.

От "циганка” до "турук”

Докато още не е наедрял и е около 500 грама, паламудът е наричан "циганка”. В края на лятото, рибарите хващат циганки и ги продават, а по това дали са много, определят дали есента ще е паламудена или бедна на риба. От средата на септември и през октомври е ред на пасажите паламуд. За пик на паламуденият сезон се смята 10 октомври. Около тази дата паламудите вече са "туруци”, по над килограм екземпляра, стигат до кило и половина, и нагоре.

Паламудът вече е за солене след Димитровден - когато паднат първите слани, а тогава рибата е натрупала достатъчно мазнини. Това е едно старо правило, което всички риболовци спазват и знаят от дедите си.

Лови се с два вида мрежи - фустанели и дънни. Това са свободни хрилни мрежи с определен размер на окото, според големината на рибата.

Дневният риболов на паламуд се извършва обикновено с чепаре, понякога с до 30 куки. През нощта се лови с мрежите.

Най интересният вид риболов е "наякамос” - когато всяко движение във водата, при наличието на луминисциращ планктон свети, и е много красива гледка. Когато рибите се движат в него, той луминисцира и пасажите се виждат като светещо движещо се из залива петно.

И не на последно място- паламудът е много бърза риба. Движи се с 22 мили скорост. Ако например тръгне от Емине, след осем часа вече е на Босфора. Минава големи разстояния и търси местата, където има храна, защото яде непрекъснато.

Мария Кехайова, "Труд"

По Северното Черноморие: Радост за въдичарите, суша за големите риболовци

Радост за въдичарите и суша за риболовните кораби донесоха първите дни от есенния сезон по Северното Черноморие. След няколко години пауза се появиха пасажи от паламуд. Хищниците плуват с широко отворена уста и поглъщат всички по-дребни рибки по пътя си. След появата им в морето на север крайбрежието през последните дни завря от сафрид и чернокоп, търсещи убежище в плитките води. Още преди изгрев лодки кръстосват Варненския залив и се връщат пълни с чернокопчета, едър сафрид и дребния му вариант - граца. Хващат ги и въдичарите по буните. Щастието споходи дори колегите им на Морска гара, където обикновено се ловят илария и кефал.

Паламудът също е в изобилие, но е в по-дълбоки води и радва само рибарите с лодки. Край Шабла пасажите са на 10 км от брега. С трудоемката задача се занимават няколко корабчета с мрежи фустанели. За по-големите кораби, които не ползват заграждения за паламуд, а тралове, обаче работа няма и те стоят закотвени в очакване на промяна в разположението на силите сред морските обитатели.

"Тази година е най-лошата от последните две десетилетия. Няма барбуна, няма сафрид, даже трицона липсва. Излизаме един път седмично на проверка и чакаме да духне североизточния вятър”, каза пред "Труд” Емил Милев, председател на сдружение "Черноморски изгрев”, което обединява флотилия от 45 риболовни плавателни съда.

И край северната ни граница, в Шабла, професионалните риболовци се оплакват от лоша слука, но всички са категорични, че това няма нищо общо с войната в Украйна. "От няколко години рибата намалява, в момента и колегите в Румъния ловят само рапани. У нас причината е в поголовното тралене. Брегът край Шабла е каменист. Преди рибите си хвърляха там хайвера и се радвахме на богат есенен улов. Траловете обаче унищожават тези естествени укрития. Тук няма ред и не се спазват правила - ловят се дребни попчета, малки калканчета. Не си ценим богатството и затова морето се опразва”, коментира Инан Акиф, председател на риболовното сдружение "Кария”.

Калканът, който не е в забранителен период, не е цел на риболовните кораби, защото след летния сезон за него няма пазар. Такъв се отваря за износ в Турция в първите два месеца на годината. Акулата е кът, а и хващането є е трудно, защото не е пасажна риба и изисква дълги преходи навътре в морето, а разходите за гориво стават космически. "По-добре да пазим малкото акули в нашите води, защото обират мършата и са полезни”, смята Инан Акиф. Според него държавата не си е на мястото в риболовния сектор. "В Турция и Гърция в забранителен период за улов нямаш право дори да се качиш на кораба си, камо ли да отплаваш. По време на пандемията в Гърция даваха по 15 000 евро месечно компенсация на риболовците, за да не умрат от глад, а у нас за година помощта бе между 10 000 и 15 000 лв.”, прави сравнение дългогодишният рибар.

Според него тази есен няма да има и много лефер. Таткото на чернокопа е деликатесна риба, която мери сили за първенство с калкана. Леферът е много хищен и хитър. Лови се с чепаре от лодка или от брега, за примамка се ползват хамсия или филета сафрид. Ползват се и светещи плувки. Майсторлъкът е, когато клъвне, да се извади мълниеносно, защото светкавично прегризва влакното над куките. И той, и бебето му - чернокопът, трябва да се мятат на сушата бързо, тъй като дори във въздуха гризат, а зъбите им са остри, твърдят опитни въдичари.

На рибната борса във Варна в момента пресният лефер е безапелационен цар. Продава се за 40 лв./кг и засенчва калкана, който струва 30-35 лв./кг. Паламудът има на всяка сергия. По-дребният върви по 8 лв., а едрият - по 10 лв. Двойно по-скъп е чернокопът. Миналата година по това време килото струваше 12 лв., сега обаче е 20 лв., защото макар и да го има много край брега, липсва промишлен улов. От лодките обаче може да се купи и за 12-13 лв., стига да има достатъчни количества. Най-масово варненци купуват в момента граца. Дребният сафрид се харчи за 4 лв., но се предлага и на промоция - 3 килограма за 10 лв. Тук там на щандовете има малко от рядката и вкусна писия за 16 лв./кг, и барбуна - за 12 лв. Масово се продават миди за 3,50 лв./кг и идеалните за бирено мезе дребни черноморски скариди, като 100 грама струват 2 лв. Търговци предлагат и турски лаврак за 18 лв., но признават, че интересът към него е слаб, защото хората търсят основно прясна местна риба.

Клиентите се надяват тя да поевтинее, защото сезонът на сафрида, чернокопа, барбуна и лефера продължава чак до края на ноември, стига морската вода да не изстине прекомерно.

Ценоразпис, далече от морето: 20 лв. за "Царя на морето" в софийските магазини, средно 30 лв. за порция в ресторант