Най-бедните и най-необразованите в ЕС

България да се придържа стриктно към препоръките за намаляване на бюджетния дефицит през 2011 година. Страната ни трябва да се възползва от сигналите за излизане от икономическата криза и да осигури адекватен прогрес в средносрочен план.

Това са част от препоръките на Съвета на Европейския съюз, отправени към България. Институцията днес публикува доклад за развитието на всички държави в общността и се произнесе относно Националната програма за реформи на България през 2011 година.

Българите са сред най-бедните в ЕС, коментира Брюксел. 41.9% от населението изпитва материални затруднения, докато средното за общността е 8.1%. Над 66% от възрастните са в риск от бедност, което също е много над средното равнище за ЕС.

Децата ни се оказват жертви на дълго отлаганата реформа в образованието – над 40% от тях изпитват затруднения при четене, допълват от Съвета на ЕС, като се позовават на последния доклад на ЕК по тази тема. По тази причина и Брюксел настоява за подобряване на системата, като така ще бъде подобрена ситуацията и на трудовия пазар.

Кризата пък продължава да оказва влияние на пазара на труда – през 2010 година нивото на безработицата у нас е 10.2%, спрямо 5.2% през 2008 година или преди настъпването на кризата. Сред младежите безработицата достига застрашителните 23.2% през 2010 година.

"Всъщност кризата засяга нискообразованите хора (сред които и голяма част от ромското малцинство), които представляват 70% от всички безработни на пазара", се казва в анализите на Брюксел.

В същото време пенсионната реформа, която е одобрена през 2010 година, не е свързана с продължителността на живота и ситуацията в здравната система, показват наблюденията на европейските чиновници. Така първият стълб на пенсионната система е поставен в риск.

Слаба е ефективността на публичните услуги и това поставя под риск ръста на икономиката. Реформата в администрацията пък не е съобразена с увеличаването на качеството на служителите или на техните основни дейности.

Фиксираното широколентово покритие е слабо и това ограничава предоставянето на електронните услуги за населението.

Енергийната интензивност или енергоемкостта на българската икономика е една от най-високите в ЕС. Като пример от Съвета сочат жилищното отопление в сградите с много апартаменти, които са лошо поддържани.

Благодарение на промяна в правилата обаче структурните фондове на ЕС вече чогат да бъдат използвани за инвестиции в подкрепа на енергийната ефективност. Като цяло обаче инвестициите в енергетиката са малко, а достъпът до енергийните пазари е ограничен от липсата на конкуренция и ценовите механизми.

Препоръките на Съвета са за подобряване на бюджетната дисциплина и строг контрол върху планирането.

Трябва да бъдат одобрени и договорките със социалните партньори за реформа на пенсионната система, които се отнасят към увеличаване на възрастта за пенсиониране и намаляването на случаите за ранно напускане на системата, както и подпомагане на възрастните хора да останат по-дълго време в графата на заетите.

Консултации със социалните партньори трябва да гарантират и че увеличаването на работната заплата ще бъде съобразено по-добре с продуктивността на труда, допълват от Брюксел.

Препоръки има и в областта на борбата с бедността – особено за групите в риск, пред които има много социални бариери. Някои от мерките в тази насока са за модернизирането на службите по заетостта, така че те да могат да подобрят качеството на работната ръка, спрямо изискванията на пазара. Внимание трябва да бъде отделяно на младите хора с ниско образование.

Брюксел настоява още и за гаранции за пълната независимост на енергийния регулатор относно идеята за отваряне на енергийния и газовия пазар за големи конкуренти. Трябват и повече инициативи за повишаването на енергийната ефективност на сградите.

Съветът на ЕС настоява и за подобряване на административния капацитет на основни правителствени институти и регулаторни органи, така че ефективността на публичните услуги да се увеличи и да отговаря на нуждите на гражданите и бизнеса.