Най-младите и най-възрастните са най-слабо информираните хора у нас

Най-слабо се интересуват от медии и съответно най-слабо са информирани групата от хора на възраст между 18 и 29 г. и над 70 г. Като цяло обаче българите имат ниско доверие в медиите. Това обяви Димитър Ганев от Изследователски център "Тренд", позовавайки се на данни от проведено национално представително проучване, в рамките на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", за обществените нагласи на българите към медиите в страната, предаде репортер на БГНЕС.

Политологът представи резултатите в онлайн събитие, в което взеха участие народният представител от ГЕРБ, член на Комисията по културата и медиите Тома Биков, София Владимирова от Съвета за електронни медии, Стоян Михалев, член на Националното ръководство на ДСБ и председателят на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева.

Димитър Ганев започна с посочването на това къде се намира България в класацията за свободата на словото на "Репортери без граници" за 2020 г., където държавата ни се нарежда на 111 място сред общо 180.

"Попитахме дали това място е заслужено – 56% посочват, че мястото е заслужено. Само 18% казват, че това е по – скоро незаслужено или напълно незаслужено", посочи той.

От данните става ясно, че 29% имат по-ниско доверие отпреди, 48% не са променили позицията си, 15% не могат да преценят, а едва 8% са повишили доверието си в тях.

С най-високо доверие се ползват частните телевизии – 54%, следвани от БНТ с 38%, социалните и новинарските интернет портали с по 31%, БНР със 17%, частните радиостанции с 14%, списанията и вестниците с 10%, а 19% от запитаните не могат да преценят. Ганев уточнява, че БНТ се нарежда веднага след частните телевизии, тъй като анкетираните са можели да избират повече от един показател.

"Това, което прави впечатление е, че доверие в социалните медии имат по-скоро младите хора, защото те използват тези източници. Над 60 и 70 годишните имат по-високо доверие, от средното, в обществената телевизия", заявява той.

Данните показват още, че 65% се чувстват добре информирани, от тях 14% заявяват, че са отлично информирани, а най-слабо са информирани младите.

"Средните поколения са най-информирани", уточнява Ганев и добавя, че по време на проучването хората 61% от анкетираните посочват, че се информират от частни телевизии, 46% от БНТ, 37% от социални мрежи, 31% новинарски интернет портали, 18% БНР, 13% частни радиа, 11% от списания и вестници, а 7% не се информират, докато 6% не могат да преценят.

Ръководителят на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация "Конрад Аденауер" Хендрик Зитих коментира, че "в една демокрация гражданите трябва да могат да се доверят на медиите и призова всички обществени групи в България, имащи отношение по темата, особено политиците да работят за свобода на медиите и по-добри условия на труд за журналистите. Според него задаването на критичен въпрос от страна на журналист не трябва да се възприема като обида.

Данните коментира и народният представител от ГЕРБ, член на Комисията по културата и медиите Тома Биков.

"Медиите са част от обществото и политическия дебат. Не само като платформа, в която различните политически субекти могат да комуникират с гражданите, но и като участник. Съгласен съм с тезата, че медиите трябва да имат необходимото ниво на критичност по отношение на политиката и да играят ролята и на коректив. В българското общество има базово недоверие както към политиците, така и към медиите. Наблюдава се доверие към медии, създаващи фалшиви новини", подчертава той и добавя, че за него е важно да се разбере какво е доверието към медиите в други европейски страни или този проблем е само български.

Според Биков фундаменталният проблем на медиите у нас е финансирането.

София Владимирова, която е член на Съвета за електронни медии заяви, че не приема твърдението, че у нас няма свобода на словото и не приема отреденото от "Репортери без граници" 111-о място на България. Тя коментира, че основният проблем у нас е липсата на съвременна и адекватна законодателна рамка, тъй като в момента регулацията се извършва по закон, който е на 20 години.

"Трябва нов закон, който да има нова философия за медийния сектор. Има теми, които трябва да бъдат засегнати в един нов закон, като статут, роля, лична неприкосновеност, защита на данните и потребители, защита на непълнолетните, място и роля на регулатора – къде е той в новите реалности", обяснява Владимирова и добавя, че според нея транспонирането на нова директива, каквото предстои да се случи е неефективно.

Стоян Михалев, член на Националното ръководство на ДСБ се възмути от това, че Владимирова, като член на СЕМ, не приема класацията на световната организация, която постави страната ни на 111-о място по свобода на словото.

Михалев добавя, че настоящата ситуация и мерките са били използвани, за да бъдат разделени хората и това е било подкрепено от медиите и премиера. Според него коронакризата е достатъчно сериозен проблем, за който трябва да си даваме сметка, че е извън про и антиправителствените настроения, защото тя удря всички ни.

Председателят на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева отбеляза, че има драма с печатните медии, особено след оттеглянето на медийната група ВАЦ.

"От 35 то място по свобода на словото през 2007 вече сме на 111-о. На 35-то сега е Великобритания", коментира тя и не изключи, че догодина може да се озовем на предпоследното място в Европа, но това не е особено успокояващо.

Според председателя на АЕЖ е добре да се помисли за създаване на отдели, които да проверяват фактите в медиите, т.нар. факт-чекъри, както и те да инвестират в обучението на журналистите.

Недева посочи, че друг проблем е и собствеността на медиите и концентрирането на собствеността им. От своя страна Тома Биков каза, че застава зад идеята собствениците на медии да нямат право да развиват друг бизнес и може би това ще ги накара да се откажат от медиите, тъй като по-печеливши са другите им занимания.