Най-старият в Европа Homo sapiens е „българин“

Най-старите кости от Homo sapiens, откривани някога в Европа, са намерени в българска пещера, което предоставя най-ранните известни доказателства за появата на нашия вид на европейския континент. Това съобщи агенция Ройтерс, цитирана от Сайънс Алерт.

Появата и заселването на съвременните хора в Европа досега беше трудно за определяне от изследователите поради недостига на достатъчно древни останки.

Когато обаче са се появили съвременните хора, това е предопределило съдбата на коренните неандерталци, нарекли Европа дом преди нас, като след това сме продължили бързо да ги изместваме през следващите няколко хиляди години.

Откритието дава доказателства, че съвременните хора са пристигнали в Европа хиляди години по-рано, отколкото се смяташе досега, във време, когато регионът отдавна е бил дом на неандерталците, съобщава "Дойче веле".

Сега хронологията на този мистериозен преход през периода на първоначалния Горен Палеолит е по-ясна, благодарение на откриването и датирането на останки от Homo sapiens и други артефакти, погребани дълбоко в археологически обект, наречен пещерата "Бачо Киро" в централна България, разположена в подножието на Стара планина.

"Бачо Киро" отдавна е известна като богато находище на палеолитни вкаменелости, като през 20-ти век там а проведени редица разкопки. Някои от тях през 70-те години на миналия век откриват фрагментарни човешки останки, които впоследствие са изгубени, обясняват изследователите в нов документ.

През 2015 г. са започнали повторни разкопки на мястото и копаенето разкрило слой от седименти, съдържащ и онези, които се оказват най-старите човешки останки на нашите прародители, идентифицирани някога в Европа.

Изследователят на човешката еволюция Фридо Уелкер от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия споделя, че от находката на пръв поглед може да се определи само един зъб като принадлежност на съвременните хора. Но използвайки техниката на масспектрометрия, наречена ZooMS, от стотиците неидентифицирани фрагменти от кости и зъби изследователите са получили пет попадения, датиращи от първоначалния Горен Палеолит.

Използвайки комбинация от методи, включващи както радиовъглероден анализ, така и секвениране на митохондриална ДНК за оценка на възрастта на фосилите, изследователите предполагат, че тези древни хора вероятно са обитавали пещерата преди около 45 820 до 43 650 години, въпреки че някои от останките могат да датират още от преди 46 940 години.

"Следователно, доколкото ни е известно, тези кости представляват най-старите европейски горно-палеолитични фосили, открити до момента", обясняват авторите в един от двата нови доклада, описващи находките.

В допълнение към човешките останки, изследователите са открили и огромен набор от каменни инструменти, заедно с костни артефакти от 23 различни животински вида, включително оформени парчета като висулки, изработени от зъбите на пещерни мечки и мънисто, изработено от слонова кост на мамут.

Останките от животни в пещерата разкриват лов на пещерни мечки, бизони, гигантски елени, коне, хиени и лъвове.

Вероятно е, според изследователите, в течение на хиляди години взаимодействията между H. sapiens и неандерталците да са повлияли на последните, давайки им вдъхновение за модни обекти и технологии. Тези висулки имат поразителни сходства с направените по-късно от неандерталците в Западна Европа, което показва, че нашите най-близки еволюционни събратя са възприели аспекти на Homo sapiens културата.

Според изследователите, откритията като цяло ни помагат да изградим по-пълна картина как е изглеждал този праисторически поврат.

Изследователите смятат, че нашият вид е дошъл от Африка през кратък период на затопляне. Тогава Европа е била бастион за неандерталците, обитавали континента в продължение на хиляди години.

Изследването изтласква с хиляди години назад пристигането на Homo sapiens в Европа – крайъгълен камък в историята на вид, възникнал в Африка преди около 300 000 години и след това разпрострял се по целия свят, твърди Ройтерс.

Хората и неандерталците споделят континента за около 7000 години, каза палеоантропологът Жан-Жак Хублин, директор на отдела за човешка еволюция в Института за еволюционна антропология "Макс Планк".

"ДНК доказателствата вече са със сигурност сочат контакт помежду им", заяви антропологът от университета в Ню Йорк Шара Бейли. "Ние носим тяхното ДНК и те са били повлияни от нашите културни иновации.”

Води се дебат за това какво е обрекло неандерталците на изчезване, включително за възможността нашият вид да ги е унищожил след хиляди години взаимодействия, включително кръстосването с тях, което е оставило незаличим отпечатък върху човешкия геном.

Резултатите са публикувани в "Nature and Nature Ecology & Evolution".