Обмислят допускане на НПО-та в процеса на деинституционализация

Обмисля се допускане на НПО-та в процеса на деинституционализация. В това увери заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симонова, която взе участие в работна среща, организирана от фондациите "Сийдър" и "Лумос" и Националната мрежа на децата (НМД).

Репликата на Валентина Симонова беше в отговор на критиката, изказана от Георги Богданов от НМД, че макар и да са участвали в изготвянето на стратегията за деинституционализация, в процесите в момента направителственият сектор е напълно изключен.

Конкретни срокове и конкретни ангажименти обаче за промените зам.-министър Симеонова не посочи.

В момента 81 общини в България работят по програми за реинтеграция в обществото на децата от институциите, като 78 са проектите, които работят по Оперативна програма "Регионално развитие". По отношение на Домовете за деца с увреждания се работи по 8 проекта. В цялата страна са обучени 83 екипа, които да подпомагат и съответно обучават кандидатите за приемни родители.

Тези данни изнесе по време на представянето на държавната политика зам.-министър Симеонова. Тя коментира, че важната дейност, извършена до момента, е приемането на ясна стратегия за процеса на деинституционализация и план, по който вече работата е започнала. Едно от сериозните препятствия, пред които са били изправени служителите от МТСП, е била консервативността на системата, включително и предубеждения на голяма част от специалистите в самата нея. В момента обаче, изказа радостта си Симеонова, се работи изключително добре с останалите служби и колеги, които са въвлечени и отговорни за политиката на деинституционализация.

Според коментара ѝ, това личи и от данните за миналата година, които ясно показвали по-малко изоставени деца и по-малко деца, които живеят в институции. Като пример за неуспех Валентина Симонова посочи нужните промени в наредбите за социално подпомагане, които не са прокарани още, както и промените, които трябва да се направят при финансирането на социалните услуги, така че парите да следват детето.

"Ние сме амбицирани да направим процеса на деинституционализация устойчив и необратим, така че и следващите правителства да го продължат", каза Валентина Симонова.

Останалите данни, които тя представи на участниците във форума, са:

През 2009 година 112 деца са били настанени в приемна грижа. За 2011 година техният брой е 391. От друга страна само до май 2012 година подадените заявления от желаещи да станат приемни родители са 152, което показва една трайна тенденция.

По отношение на институциите статистиката на МТСП сочи:

През 2009 година 2334 деца са били настанени в домове за грижа до 3-годишна възраст. През 2010 година тези деца са били 2046, а през 2010 година техният брой пада до 1820.

Също тенденция към намаляване на децата има и в институциите за грижа от 3 до 18-годишна възраст. През 2009 година те са били 3440, през 2010 година – 2778, а през 2011 година – 2167. С близо 200 намаляват и децата в домовете за деца с увреждания – от 956 през 2009 година, през 2011 година те са били 768.

Зам.-министърът Симеонова подчерта, че за да може деинституционализацията да се случи, първо трябва да бъде изградена необходимата за това инфраструктура.

Именно за пари ставаше въпрос не веднъж по време на работната среща между представители на различни неправителствени организации, включително и представители на институциите като Държавната агенция за закрила на детето.

Господин Силвио Гриеко, съветник на фондация "Лумос", призова настойчиво да се използват структурните фондова на Европейския съюз. Такава възможност е дадена, тъй като в регламентите за следващия програмен период (2014 – 2020 година) е включена и възможност за усвояване на средства за деинституционализация.

Финансирането има възможност да стане е през Европейския социален фонд и през програмите на регионално развитие и фонда за развитие на селските райони. Това е особено приложимо в България, тъй като повечето от институциите се намират далече от големите градове, в селски райони.

"Ние искаме структурните фондове да финансират цялата структурна реформа, а не отделни хубави проекти", подчерта Гриеко нуждата от системна и целенасочена работа. Проблемите по думите му не са само в България – проблеми в институциите и институционалната грижа има във всички европейски държави.

По време на работната среща от други участници бяха изнесени данните, че над 1 200 000 европейци се намират в институции, от които близо 150 000 са деца. Лошите условия, лошото отношение дори към тези деца и възрастни не е проблем само за България, за деинституционализация се говори и работи и в други страни от ЕС.

Силвио Гриеко направи и едно сравнение – за периода от 2009 до 2013 година за деинституционализацията са предвидени 100 милиона евро от структурните фондове. Тази сума, изхарчена за децата, е равна на сумата, нужна за изграждане на 33 километра от АМ "Тракия", в отсечката Стара Загора – Карнобат.

Сливио Гриеко и Лилия Ангелова, асистент изследване "Обща европейска рамка за деинституционализация", представиха "Наръчник на използването на структурните фондове за прехода от институционална грижа към услуги в общността". Наръчникът ще бъде окончателно готов през есента на тази година, а е дело на група експерти от цяла Европа.

Лилия Ангелова подчерта, че възможността да се използват структурните фондове не трябва да се превръща обаче в използването им за реновиране на настоящите институции. Деинституционализацията не означава само децата или възрастните от институциите да се премесят в алтернативни места, а да се създадат подходящи условия в общността за пълноценен живот на всички.

Понятието "институция" не се основава на броя хора или местоположението на сградата. Важното е услугите, които се предоставят, да не са институционални – т.е. да няма изолация и принуда, деперсонализиране и ригидни правила и процедури, ограничен контрол, приоритет да са потребностите на личността, а не на организацията, спазване на правата на човека.

Лилия Ангелова подчерта, че изключително важно е да се работи със самата общност, която остава резервирана по отношение не само на децата и хората с увреждания, а процесът на деинституционализация трябва задължително да бъде плавен и обмислен. Създаването на услуги в общността трябва да следва логиката на интеграция и задължително да бъде измерван и анализиран техния ефект.

"Наръчник на използването на структурните фондове за прехода от институционална грижа към услуги в общността" ще бъде в полза на местните власти, както и на държавните институции както в България, така и в останалите европейски страни, където и ще се разпространява.