Около 20% от българчета са оставени на баба и дядо

Всяко четвърто дете в България е оставено от своите родители, или някъде около 20% - 25% от децата у нас на практика са без един или без двамата си родители, които работят в чужбина. В ромската общност процентът стига до 40%.

Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. И когато казвам, че всяко четвърто дете е вайбър дете – дете, което контактува със своите родители единствено по вайбър, на практика аз цитирам една стара статистика, защото истина е, че към днешния ден ние не знаем колко деца всъщност са жертва на този проблем. Това заяви омбудсманът Диана Ковачева на откриването на публичната дискусия: "Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство", която организира съвместно с Програма ROMACT на Европейската Комисия и Съвета на Европа.

"Няма актуална статистика, няма кой да проследи колко са децата, а от там тези деца са оставени извън грижата на държавата. Деца, които стават жертва на насилие в разширеното си семейство; деца, които са самотни, понякога склонни към самоубийство; деца, които отпадат от образователната система; деца, които са жертва на трудова експлоатация; деца, които стават жертви и на противообществени прояви, част от които са извършители те самите, за съжаление; деца, които имат ограничен достъп до здравеопазване; деца, които са жертва на липсата на представителство; деца, които са жертва на лоша грижа. Това са нашите деца", така очерта проблемите проф. Ковачева.

Тя допълни, че проверките, които институцията на омбудсмана прави през годините, в резултат на постъпващите множество жалби по въпроса, са очертали съществени дефицити в осигуряване грижата за тези деца.

"Най-често системата за закрила на детето реагира с прекратяване на мярката за закрила – с последващо настаняване в обществена грижа. Тези деца остават извън системата. Затова тези деца са рискова група. Те са рискова група, защото са сами", допълни омбудсманът и изброи редица тревожни прояви, които се наблюдават при такива деца - свръхагресивно поведение за привличане на внимание; социална тревожност; девиантни поведения, емоционална изолация заради самотата и травмата на изоставянето, специални образователни потребности. 

Подчерта, че оставянето на деца без родителска грижа е тежко и сериозно нарушение на основните права на човека, което е заплаха и за просперитета на държавата, защото "всяко четвърто дете е много страшна статистика".

Посочи, че държавата ни трябва да има по-специфична грижа и по-специфични практики, тъй като голям брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където масово не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и социалната подкрепа. 

"Най-голям брой са трудовите мигранти в най-бедните райони в България – Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. Не са разработени подходящи инструменти за наблюдение на децата на трудови мигранти и така не се планират мерки и ефективни политики на институционално ниво", алармира омбудсманът.