Орязват цените на клиничните пътеки заради дефицита в НЗОК

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще предложи на Българския лекарски съюз (БЛС) да се намалят цените на клиничните пътеки, тъй като болниците продължават да отчитат надлимитна дейност. Това е решил Надзорният съвет на касата на заседание, приключило късно вчера.

Преговорите между НЗОК и БЛС за поевтиняване на клиничните пътеки ще започнат на 1 юни. След това надзорът на касата ще реши дали да отпусне исканото от болниците допълнително финансиране поради изчерпване на лимитите им.

Ако Лекарският съюз не склони цените на клиничните пътеки да бъдат намалени, това може да бъде направено с постановление на Министерски съвет, каза директорът на НЗОК д-р Глинка Комитов.

Ако мярката бъде наложена, болниците ще получават по-малко пари от касата за операции, процедури и терапии на различните заболявания.

Орязването на цените на клиничните пътеки се налага, тъй като 102 болници са поискали актуализация на бюджетите си. Здравните заведения са поискали общо 114 млн. лв. допълнително финансиране, при положение, че резервът на касата е едва 93 млн. лв., обясни Комитов.

Ръководството на касата е обсъдило молбите само на 76 лечебни заведения и е преценило, че може да отпусне само 67 млн. лв. Това обаче ще стане с уговорката, разписана в рамковия договор между НЗОК и БЛС, че когато отчетените в касата обеми от медицински дейности надвишават договорените, ще се отива към преговори за намаляване на цените, посочи Комитов. И допълни, че при някои клинични пътеки нарастването на обемите е с 200%, но било трудно да се провери дали е реална отчетената дейност.

В отговор на това решение Българският лекарски съюз обяви, че не само не е съгласен за намаляване на цените на клиничните пътеки, но и ще настоява за актуализация на бюджета на НЗОК със 150 млн. лв. Това заяви по БНР председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев.

"Българският лекарски съюз не приема да се намаляват цените на клиничните пътеки за сметка на натовареността на болниците. Това значи да намалим цените и да увеличим натовареността на болниците, а по този начин ще се намали вероятно и качеството на медицинската услуга. И започваме да се въртим в един порочен кръг", коментира Грозев.

Той е изпратил писма до регионалните колегии на съюза, като е поискал актуална информация за състоянието на местните лечебни заведения. Глозев ще свика заседание на оперативното ръководство на организацията, на което ще бъдат предприети действия.

На фона на лимитираните бюджети, по-ниските цени на клинчите пътеки биха увеличили значително разходите на лечебните заведения, коментира пред Zdrave.net директорът на частната болница "Св. Богородица” д-р Николай Болтаджиев. Според него лечебните заведения ще се стремят да приемат много повече пациенти, отколкото в момента, за да достигнат определения им бюджет, което ще доведе и без това закъсалите болници до трупане на още повече дългове.

"От друга страна, клиничните пътеки са недофинансирани. Свалянето им с 12-13% надолу ще ги направи още по-недофинансирани. Комбинацията с лимитиран бюджет и невъзможността да има приходи за сметка на оборот на лечебното заведение, ще доведе единствено до тежки последици най-вече за работещите в болниците. Цените на режийните и медикаментите са фиксирани. С увеличаване на обема на работа ще се увеличават и разходите за тях. Изходът за държавните и общинските болници е да трупат дългове. Останалите няма от къде да вземат парите, освен от възнагражденията на персонала", смята д-р Болтаджиев и предупреждава, че това ще е пагубно за много лечебни заведения.

От няколко години постановленията на Министерски съвет за болничните бюджети пречупват преговорния процес между НЗОК и БЛС, коментира той възможността за административно намаляване на цените на пътеките в случай, че съсловната организация не се съгласи с предложението на касата. "Очевидно правителството не желае да приеме варианта за излизане от сегашната ситуация с актуализация на парите на касата", констатира д-р Болтаджиев. И признава, че предложението на БЛС за актуализация на бюджета на касата със 150 млн. лв. едва ли ще се приеме, тъй като е част от консолидирания държавен бюджет и това би означавало увеличаване на общия дефицит.

Като изход от финансовата безизходица той предлага хората да бъдат мотивирано да започнат да си плащат здравните осигуровки. Това може да стане с изваждане на парите от здравно осигурителните ни вноски в отделна извънбюджетна сметка на касата, за да може да се контролира харченето им. Държавата е заинтересованата да събере осигуровките на гражданите, както и да осигури хората, за които е длъжна да се грижи, смята д-р Болтаджиев.