Отбелязваме един от най-значимите зимни празници в българския народен календар - Петльовден

Днес, 20 януари 2025 година, отбелязваме един от най-значимите зимни празници в българския народен календар - Петльовден. Денят е изпълнен с богата обредност и дълбок духовен смисъл, свързан както с християнската традиция, така и с древни народни вярвания за здраве и благополучие.

Светецът и неговото дело

Празникът е посветен на паметта на двама духовни стълба на християнството - Преподобни Евтимий Велики от град Милетин, живял през V век, и българския патриарх свети Евтимий Търновски (около 1327 - 1402 година).

Свети Евтимий Търновски е роден в столицата на Второто българско царство - Търново, в благородно семейство. Получил блестящо за времето си образование, той избира духовния път и става монах в Килифаревския манастир около 1350 година под духовното наставничество на преподобния Теодосий Търновски.

След седемгодишен престой в Цариград и Света гора, свети Евтимий се завръща в родината и основава манастир край църквата "Света Троица" близо до Търново. Там създава прочутата Търновска книжовна школа, която става център на духовно просвещение и културно развитие.

"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба", са паметните думи на светеца, които и до днес вдъхновяват поколения българи.

Имен ден

Днес празнуват всички, които носят името Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия. Според православната традиция, носителите на тези имена са под особената закрила на светеца и черпят от неговата духовна сила и мъдрост.

Народни традиции и обреди

В народната традиция празникът е известен още като Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден. Названията са свързани с основния обреден елемент - жертвоприношението на петел.

Етнографските проучвания показват, че във всяка къща с мъжка челяд се коли петел като жертвен дар. Ритуалът се извършва на къщния праг от юноша на възраст между 15 и 16 години, наричан "петелар". Важно условие е момчето да бъде "полово чисто", което според народните вярвания гарантира силата на обреда.

С кръвта на жертвеното животно се правят кръстни знаци по челата на момчетата в дома за здраве през цялата година. Кръстове се рисуват и по външните страни на вратите и портите, а главата на петела се поставя на източната страна на портата като защита от зли сили.

Странджанските традиции

Особено силен е култът към свети Евтимий в Странджанския край. Местното население вярва, че светецът е господар на детските болести и закрилник от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). Тук всяка жена коли черен петел за здравето на своите деца.

Празнична трапеза

Домакините приготвят богата трапеза, която задължително включва:

• Пресни обредни пити
• Кравайчета
• Тиганици
• Баница или зелник
• Курбан от жертвения петел, който трябва да бъде сварен цял

Част от обредната храна се раздава на роднини и съседи за здраве на децата. В домовете с женска челяд се колят ярки, отново със същата символика - за здраве и благополучие на момичетата.