Почти три прилики между Стефан Данаилов и Арнолд Шварценегер

През тази седмица стана ясно, че Арнолд Шварценегер официално се връща в Холивуд. Актьорът премина от киното към политиката, за да се завърне триумфално по начин, подобаващ само за един Терминатор. Всички чуждестранни медии гръмнаха с интервюта, цитати, заглавия и прочее.

Тази новина и реакциите около нея дават удобен повод да се направи един може би на пръв поглед немислим, но всъщност интересен паралел между Шварценегер и българския му колега Стефан Данаилов.

Да започнем с Шварценегер, който след изумителната си кариера в бодибилдинга умно се насочва към киното. Там бързо постига успехи и се превръща в любима екшън звезда. Няколко години по-рано и в много по-източна посока Стефан Данаилов пленява женските сърца с талант и привлекателна външност на големия и малкия екран. Тук първият паралел е очевиден – двамата стават любимци на цяло поколение.

След дълги години успешна филмова кариера (при Данаилов около 45, а при Арни – 35) съдбата им представя нова възможност, която и двамата не отказват. През 2001 г. Стефан Данаилов става част от 39-то Народно Събрание от групата на "Коалиция за България", както и председател на Комисията по култура.

През 2005 г. в 40-то Народно Събрание Данаилов отново е депутат, а също така е назначен за министър на културата. Всенародната любов, на която Данаилов се радва през всичките години на българския телевизионен и киноекран, му осигурява сравнително спокоен мандат.

През 2003 г. Арнолд Шварценегер е избран за губернатор на Калифорния на предсрочни избори и изкарва целия си мандат до 2007 г., а след това е преизбран. Официално в началото на 2011 г. мандатът на австриеца изтече и тъй като не може да заема поста повече, той напусна политиката, изпратен с благодарност за добре свършена работа, въпреки бюджетния дефицит на Калифорния от 28 млрд. долара.

Така и вторият паралел между Данаилов и Шварценегер е ясен – когато хората ти вярват в киното, доверяват ти се и в политиката.

Какво обаче се случва след това?

Новината от четвъртък – Арни се връща в киното. Е, да, няма да е силен, смел и бърз екшън герой, защото вече е на 64 години. Но хората го обичат, радват му се, очакват да се снима пак там, където беше институция. Ето тук идва единствената и, за съжаление, основна разлика.

През 2009 г. Стефан Данаилов напусна министерския пост, за да го преотстъпи на Вежди Рашидов. Никой обаче не се поинтересува какво ще се случи с него. Дали ще получи нови роли, с които да върне образа си на обичан актьор, или ще се оттегли от публични изяви.

През 2010 г. обаче Данаилов бе избран за една от главните роли в сериала "Стъклен дом". Ролята му бе добре подбрана, подходяща за възрастта му – най-достойното възможно завръщане на един голям актьор.

Реакцията на българската аудитория обаче бе неадекватна и нападателна, неизменно свързана с годините, прекарани в политиката. Макар и основните забележки да се отнасяха за външния вид на Данаилов и неговата дикция.

В САЩ пък кинофеновете сравняват снимки на Арни от сега и от годините, в които печелеше титлите "Мистър Олимпия". А коментарите гласят, че, да малко е остарял, но си личи, че е бил железен...

Разликата е осезаема. Независимо дали харесваме американците, или не, в едно нещо безспорно ни превъзхождат. Те умеят да пазят любимците, а ние умеем единствено да ги развенчаваме.