Оставката на кабинета "Орешарски" не е първата, вероятно няма и да е последната в историята на България. От 1989 г. до ден днешен са се изредили няколко правителства. Някои от тях са изкарали пълен мандат, други са си тръгвали мирно и кротно, а за да подадат отставка някои от тях се е стигало и до сблъсъци.
Вижте как изглежда хронологично управлението на страната от 1989-а до сега.
На 1 февруари 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. Правителството е съставено на 19 юни 1986 г.
На 3 февруари 1990 г. е съставено правителство с министър-председател Андрей Луканов. На 7 август 1990 г. Андрей Луканов връчва оставката на правителството, която е приета на 22 август 1990 г. от VII Велико народно събрание.
На 30 август 1990 г. VII Велико народно събрание избира за втори път Андрей Луканов за министър-председател и му възлага да състави кабинет. На 22 септември 1990 г. кабинетът е образуван от политически дейци на БСП и експерти. На 30 ноември 1990 г. VII Велико народно събрание приема оставката на министър-председателя Андрей Луканов и на ръководеното от него правителство.
На 7 декември 1990 г. Димитър Попов е избран за министър-председател, неговият кабинет е избран от VII Велико народно събрание на 20 декември 1990 г. На 5 ноември 1991 г. парламентът приема оставката на правителството.
Президентът Желю Желев възлага на Филип Димитров, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, - СДС, да състави правителство. На 8 ноември 1991 г. е съставено правителство с министър-председател Филип Димитров. На 21 октомври 1992 г. в 36-то Народно събрание е внесено искане на Министерския съвет за гласуване на вот на доверие на министър-председателя Филип Димитров. На 28 октомври 1992 г. със 111 гласа "за" и 120 - "против", кабинетът не получава вот на доверие. Министър-председателят Филип Димитров подава оставка.
На 12 ноември 1992 г. президентът Желю Желев възлага мандат на Филип Димитров да състави правителство. На 20 ноември 1992 г. предложеният от Филип Димитров кабинет не получава необходимия брой гласове. Срещу кабинета на Филип Димитров е гласуван един вот на недоверие - на 24 юли 1992 г., поискан от БСП за цялостната политика на правителството. Отхвърлен е със 130 гласа "против" срещу 104 гласа "за".
На 15 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага мандат на Движението за права и свободи (ДПС) да състави правителство. На 30 декември 1992 г. е съставено правителство с министър-председател Любен Беров, предложен от ДПС. На 2 септември 1994 г. правителството на Любен Беров подава оставка след шест вота на недоверие, искани от СДС. Те са искани заради побоя над председателя на 36-то Народно събрание Стефан Савов, заради преговорите по външния дълг, заради ПМС 102 за местните такси, заради антисоциална политика, заради престъпността и заради неспособност на премиера да организира и ръководи правителството.
На 26 май 1994 г. министър-председателят Любен Беров иска вот на доверие за срок от 3 месеца - 125 депутати гласуват "за", 95 - "против" и 1 - "въздържал се". Министър-председателят запазва поста си. На 8 септември 1994 г. 36-то Народно събрание приема оставката на кабинета на Любен Беров.
На 28 септември 1994 г. официално е обявена кандидатурата на Димитър Луджев за министър-председател; мандатът за съставяне на правителство му е възложен на 3 октомври. На 12 октомври 1994 г. 36-то Народно събрание отхвърля кандидатурата на Димитър Луджев за министър-председател.
На 17 октомври 1994 г. е съставено правителство със служебен министър-председател Ренета Инджова, което управлява до 26 януари 1995 г.
На 17 януари 1995 г. президентът Желю Желев възлага мандат за съставяне на правителство на Жан Виденов, председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. Правителството е съставено на 25 януари 1995 г. На 21 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставката на кабинета (внесена на 23 декември; приета от 37-то Народно събрание на 28 декември 1996). Към правителството на Жан Виденов има 3 вота на недоверие - заради смъртта на 14 войници, заради зърнената криза, заради провал в икономическата политика.
На 8 януари 1997 г. левицата издига кандидатурата на Николай Добрев за премиер. На 10 януари 1997 г. опозицията напуска парламента. Обявява национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение. Протестиращи извършват погром над сградата на Народното събрание. Президентът Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство.
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата на левицата. При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир. На 11 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили в 37-то Народно събрание (Демократична левица, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи, Народен съюз-БЗНС, Демократическа партия и трима независими депутати) подписват "Декларация за принципите за излизане от кризата", които обхващат политическата сфера, икономиката и предстоящите през април 1997 г. предсрочни парламентарни избори.
Текстът на декларацията е приет на 10 февруари 1997 г. след консултации при президента Петър Стоянов. На 12 февруари 1997 г. е съставено правителство със служебен министър-председател Стефан Софиянски, което управлява до 21 май 1997 г. На 12 февруари 1997 г. е разпуснато 37-то Народно събрание, обявени са предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г.
На 21 май 1997 г. е съставено правителство с министър-председател Иван Костов, което управлява до 24 юли 2001 г., когато изтича пълният му мандат. Срещу кабинета са внесени четири вота на недоверие - за здравната политика, за структурната политика в индустрията, за провеждане на политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви,за несправяне с престъпността.
Следващите правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, работят пълен мандат.
Правителството на Симеон Сакскобургготски управлява от 24 юли 2001 г. до 16 август 2005. Срещу него са внесени 6 вота на недоверие - за лекарствената политика на кабинета; за определяне на срока за експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" и затварянето им да не предхожда присъединяването на България към Европейския съюз, заради това, че на 18 ноември 2002 г. при преговорите с Европейската комисия по глава "Енергетика" МС поема задължение за закриване през 2006 г. на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", което е в противоречие с решението на Народното събрание на 2 октомври 2002 г.), за провал на вътрешната политика, заради конституционна безотговорност, безотговорност в здравеопазването, в образованието, в политиката на доходите, към труда на хората, демографска и морална безотговорност; за невъзможност да управлява България в полза на хората.
Правителството на Сергей Станишев управлява от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г. Срещу него са внесени 7 вота на недоверие: за несправяне с бедствената ситуация в България след наводненията от лятото на 2005 г. и пролетта на 2006 г., както и за създадени трайни корупционни практики при усвояване на средствата; за разпад в държавната политика в областта на здравеопазването; за разпад на държавната политика в областта на образованието; за разпад на държавната политика в областта на образованието; заради срастване на държавата с престъпността; за материални и морални щети на България и нейните граждани поради неусвояване на пари от европейските структурни фондове; за провал в цялостната политика на управление на тройната коалиция.
Правителството с министър-председател Бойко Борисов е сформирано на 27 юли 2009 г. Към него има 4 вота на недоверие - заради провал на политиката му в здравеопазването; заради провал на антикризисната политика и тежки последици за гражданите; за провал на политиката в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, отложеното присъединяване към Шенген, полицейщина и нарушаване на основни човешки права; заради провал в областта на правосъдието и вътрешните работи, и един вота на доверие за цялостната политика - на 20 януари 2011 г. На 20 февруари 2013 г., след протести в страната срещу сметките за електричество, започнали на 10 февруари 2013 г., министър-председателят Бойко Борисов подава оставка, която е приета от 41-то Народно събрание на 21 февруари 2013 г.
На 13 март е назначено правителство със служебен министър-председател Марин Райков, което управлява до 29 май 2013 г. Насрочени са предсрочни парламентарни избори на 12 май 2013 г.
С Указ 91 от 23 май 2013 г. президентът Росен Плевнелиев възлага на Бойко Борисов, кандидат за министър-председател на партия "ГЕРБ", която печели изборите с 30,52 процента, да състави правителство.
В същия ден Бойко Борисов връща проучвателния мандат и с Указ 92 от 23 май 2013 г. президентът Росен Плевнелиев възлага на Пламен Орешарски, кандидат за министър-председател на "Коалиция за България", втората политическа сила според получените гласове на изборите (26,61 процента), да състави правителство. На 29 май 2013 г. Пламен Орешарски е избран за министър-председател от 42-то Народното събрание, което одобрява предложения от него състав на 92-то правителство на България. Кабинетът "Орешарски" подава оставка на 23 юли.