Православната църква почита Свети Седмочисленици

Православната църква почита Свети Седмочисленици - двамата  братя Кирил и Методий и техните пет най-известни ученици - Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Всеки един от тях се чества поотделно, а на този ден, в деня на блаженото Успение на св. Климент - всички заедно. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани от българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

През 886 г. княз Михаил посрещнал книжовниците и дал насърчение и държавна подкрепа на техното свещено дело. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.

Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена. След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина наложи старобългарския език като официален църковно служебен език от Адриатика до Далечния Изток.

Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и този смисъл, че то е имало за цел да доведе славянския род до Бога и истинското богопознание.

В столицата ни се намира и храм "Св. Седмочисленици”.

До 1900 г. това е била "Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия” или известна още като "Имарет джамия”. По-възрастните софиянци я знаят като "Черната джамия”. Известно е, че починът за построяването на Черната джамия принадлежи на великия везир на султан Сюлейман І Великолепни, а именно бошнакът Мехмед паша.

Когато султанът минавал през София с войските си на път за Виена, се отбил при своя везир и при тази визита се установило, че градът, макар да е седалище на румелийски бейлербегове и да е красив и уреден, няма достатъчно ориенталски вид, тъй като в него няма нито една голяма и хубава джамия.

Везирът счел това обстоятелство за свой пропуск и решил да бъде построена голяма и просторна джамия, която да отговаря на името и значението, което заемал града в султанската империя.

Друго преданието говори, че на път за Маджарско султан Сюлейман І станувал с войските си край София и през нощта имал видение, в което бил насърчен, че походът ще бъде успешен. На сутринта султанът разказал на везира си за съня и поръчал на мястото да се тури знак, та, ако сънят се сбъдне, там от благодарност към Бога, да се издигне голям молитвен дом за всички мюсюлмани.

Когато руските войски влизат в София заварват джамията превърната в склад за муниции, а изоставените сгради към нея по-късно са превърнати в затвор. Тази мрачна картина дава повод на някои да сметат, че от тук идва названието "Черната джамия”, но това не отговаря на истината.

Няма съмнение, че това название се налага поради факта, че минарето на джамията е било изградено от витошки гранит, който е черен на цвят. Това минаре е паднало през едно от земетресенията през ХVІІІ.