Празноти в законодателството способстват за трафика на бебета

По една или друга причина сте приключили интимна връзка. След време научавате, че партньорката ви е забременяла и е родила дете. Негов баща и по документи е станал настоящият партньор на жената. Сигурен сте обаче, че детето е ваше.

Какво можете да направите – на практика нищо. Въпреки че имате желание да оспорите бащинството, да имате контакт с наследника си и да оказвате нужните грижи. Законът обаче не дава възможност да направите нищо.

Скицираният по-горе случай е плод на законово положение, или по-точно плод на законова дупка, която се е отворила с влизането в сила през 2009 година на новия Семеен кодекс. И макар случаят да има измерения в рамките на чисто човешките отношения, същата тази законова дупка се използва за извършване на престъпления – за трафик на деца.

Български принос в международния трафик на бебета е практиката родилки да продават бебета си. Затова и в Наказателния кодекс с поправки от 2006 година се предвиждат два члена, които касаят именно продажбата на бебета, още неродени. Те могат да бъдат използвани обаче само при установяване на престъпната група, която се занимава с посредничеството. Ако обаче чужд гражданин припознае новороденото като свое дете, на практика се оказва невъзможно да се установи престъпление. Това е дадено като възможност от... дупката в законодателството.

Адвокат Грета Ганева обясни пред inews ситуацията, която способства продажбата бебета: "С влизането в сила на сега действащия Семеен кодекс от 2009 година, лицата, които имат право на съдебен иск, свързан с припознаването, са само страните по него – т.е. майката, бащата и детето, при това след навършване на 14-годишна възраст", обясни Ганева. В отменения Семеен кодекс е имало възможност за оспорване от страна и на трети лица – в такъв случай - биологичния или да го наречен претендиращия родител или други лица, които биха могли да се окажат в роднинска връзка.

В момента на практика няма възможност при съмнение за бащинство да се поиска ДНК-експертиза по съдебен път, продължава адвокатът. Така един баща по никакъв начин не би могъл да потърси и съответно да осъществи правата си на грижа и контакт с детето си. Така и една жена може да посочи като баща произволно избран индивид, който да подпише декларацията за припознаване.

По думите на Грета Ганева и съдебната практика в тази посока е константна – няма съмнение по отношение тълкуването на законовите разпоредби, нито пък са налице различни прочити на закона – съдебните инстанции не допускат правото на иск. Въпросът за това дали претендиращият е биологичен баща изобщо не се разглежда по същество и делото се прекратява. И не бива да очакваме друго- така предвиждат разпоредбите на Семейния кодекс, а съдът само ги прилага.

Измеренията в реалния живот на липсата на законови процедури могат да бъдат различни – от междуличностни конфликти, през заобикаляне на процедурите по осиновяване до организирана мрежа за износ на новородени. Каквато и практика вече има – по данни на Националната комисия за борба с трафика на хора регистрирането (т.е. установените от полицията случаи) на трафик на родилки и бебета за 2011 година са 29. И се увеличават.

Пробойната в Семейния кодекс всъщност не дава възможност да се преследват такива престъпления по Наказателния кодекс, тъй като в тези случаи и майката е съучастник в престъплението, тя е влязла в договорни отношения с "купувача", който припознава бебето като свое.

"Тези членове от НК не могат да действат и да намерят приложение, защото няма престъпление от юридическа гледна точка. За правото са налице родствени отношения, налице е установен произход. Лицето, вписано в акта за раждане, е баща на детето, според правото, и той е свободен да излезе заедно с детето зад границата ", обяснява Грета Ганева и пояснява, че на първо място това е една форма на заобикаляне на процедурите за осиновяване.

Действително, според адвоката, тези процедури са тежки и тромави и има какво да се направи по тях, но при едно такова фиктивно припознаване на детето и извеждането му чужбина следите му тотално се губят, тъй като няма възможност за никакъв контрол. И тук изниква въпросът, че "закупеното" по този начин дете може не само да е осиновено, но и вкарано в каналите на трафика на хора – от принудителния труд, през педофилията и порноиндустрията, до донорство на органи.

Процедурите по осиновяване все пак предвиждат някакъв контрол, някаква връзка между осиновителите и държавата, която има механизмите за мониторинг. Друг е въпросът дали и как се осъществяват, посочи Грета Ганева.

И не на последно място, един чисто правен аргумент- възможността за оспорване на припознаването се явява контрапункт на неконтролируемия характер на самия акт на припознаването. Чрез него отношенията могат да се саморегулират по един напълно естествен начин - животът го е доказал.

Адвокатът подчертава, че с действащия Семеен кодекс детето е овластено с пълния комплект искове за дирене и оспорване на произхода си, но процедурите не са разработени, поради което възникват множество трудности в това отношение.

Очакваме законодателят да заложи възможност и държавата, чрез своите институции, да се застъпи за правата на детето и да го представлява в така възникнали казуси. Майката в този случай не би могла да влезе в ролята на процесуален представител на детето, тъй като ще се намира в конфликт на интереси – нейните интереси ще са противни на интереса на детето. Грета Ганева коментира и това, че в проектозакона за детето (чиято съдба в момента не е ясна, след като предизвика сериозни граждански протести) се е предвиждало държавата да може да влезе като процесуален представител на детето и да защити правата му.

"Детето трябва да е снабдено с облекчени процедури и да му се осигури т. нар. особен представител, предвиден и гарантиран от държавата, който да реализира правото му да установи произхода си или да оспори наличния вече такъв", посочва Ганева и подчертава, че едно от основните права на детето е именно да знае произхода си, да познава и да бъде отглеждано от своите родители. Това е записано и в Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана и от България. "Въпросът е и какъв е общественият морал. Детето има право да знае какъв е неговият произход. Биологичният баща също има право на лични отношения с детето си, както и да полага грижи за него, без значение дали е в брак и дали живее с майката.

Адвокатът допълва, че неспазването на тези права и неустановения произход принципно могат да предизвикат и последващи проблеми – детето да се окаже в ситуация на кръвосмешение.

Какво може да се направи? "Промяната е много лесна, дори и само да се възпроизведат съответните текстове от отменения Семеен кодекс", посочва Грета Ганева и настоява за законови промени в такава посока.

"В момента всички врати са затворени. Ако Семейният кодекс уреди правото на биологичния баща да оспори извършеното припознаване, то няма да е налице пречката да бъде установен произхода на детето от бащата, нито да се извърши последващо припознаване от биологичния баща. Ако беше влязъл в сила проектът на Закон за детето, от името на детето държавата можеше да действа. Останалите двама участници в припознаването, особено когато се касае за трафик, нямат интерес да предприемат законови мерки", посочва Ганева.

Според нея именно празнотата в законодателството е причина да не се чува за интересни оперативни разработки или скандали, свързани с отвличания или износ на деца. (Последната такава е от началото на 2011 година и касаеше организирана престъпна група във Варненско.)

"Пледирам за това да се уредят всички обществени отношения, свързани с правата на детето като цяло и искрено се надявам управляващите да съберат кураж и въпреки критиките и общественото напрежение да внесат и да приемат Закон за детето, тъй като такъв е особено необходим. Настоящият не е адекватен на реалностите", казва Грета Ганева и допълва като майка и родител: "Докато ние, възрастните, спорим и дискутираме, децата си растат. А знаем ли какво се случва?"