Предучилищната подготовка – възможност или задължение

Проектозаконът на Министерство на образованието, науката и младежта предвижда 4-годишните деца да посещават задължително предучилищно обучение, което може да се предлага както от детските градини, така и от училищата.

Именно срещу задължителния характер на мярката се обявиха родители, които се събраха на протест днес в няколко града на страната. Демонстрацията пред Народното събрание в София съвпадна с началото на кръгла маса, на която родителски организации и сдружения изложиха мнението си и поиска оттеглянето на законопроекта.

Дискусията, която противопостави неправителствени организации и представители на Министерството на образованието, синдикати, педагози постави две основни теми – дали предучилищната подготовка да слезе с още една година надолу във възрастта (в момента тя е от 5 години), дали да има задължителен характер и също така дали законопроекта да не разреши и предвиди съществуването на алтернативни форми на обучение като родителските кооперативи.

Според организатора на дискусията депутатът Мартин Димитров това е един от законите, които пряко засягат цялото общество, затова и той трябва да бъде приет с консенсус, а също така и гласът на всяка една от гражданските организации трябва да бъде чут и да се вземе под внимание.

Мартин Димитров изказа и съмнение, че предложението за задължителната предучилищна за 4-годишните е част от една общоевропейска политика, а и дори да е така, то със сигурност няма задължителен характер. "Не бива безусловно и безпрекословно да приемаме нещо от Европейската комисия. То може да не е добро за нас", предупреди Димитров.

Също така по думите му трябва внимателно да се обсъди закона, за да не се получи разиграването със забраната за пушене на обществени места – сега да се отменя отново нещо, прието само преди няколко месеца.

Депутатът Веселин Методиев от своя страна заяви, че консенсус за образование и футбол по принцип е алогичен и не може да се случи, но като цяло подкрепи законопроекта, който предстои да влезе в пленарна зала за обсъждане в началото на 2013 година. И въпреки че родителските кооперативи не трябва да бъдат допускани като легална форма, според Веселин Методиев обаче предучилищното образование не трябва да има задължителен характер.

По време на дискусията семейният терапевт Стоян Геогриев се обяви категорично против задължителното предучилищно обучение за деца. Според него семейната среда е най-добрата, най-малкото защото е естествената, а родителите най-добре познават децата си и са най-загрижени за тях. Задължението, записано в закона, по думите му представлява потъпкване на семейните права, а то е сред основните ценности. Според него в изследванията за успеваемостта на децата в образованието не трябва да се гледа само на входа, а и на финала. А институционалната грижа за 3-4-5-годишните не е най-доброто, е категоричен Стоян Георгиев. Според него в семейната среда децата се социализират повече, тъй като показват с развитието в годините както образователна, така и емоционална стабилност.

Гаяне Минасян от Движение за либерализация на образованието също се противопостави на задължителния характер на предучилищната подготовка, като постави под съмнение моделът, по който МОНМ предлага и аргументира промени в закона: "Не може науката да се използва за отнемане на фундаментални граждански права. А какво ще стане след няколко години, когато чрез други методи на изследване се покажат други резултати?", попита Минасян.

Явор Ганчев от Националната мрежа на родителите също бе категоричен, че задължителния характер на предучилищната подготовка трябва да отпадне, а освен това и да се разрешат алтернативни форми на обучение и образование, които да дадат възможност на родителите да избират – дали да бъде държавна или частна детска градина, дали да бъде родителски кооператив или просто домашно образование. Всички държави в Европа позволяват и предвиждат такива алтернативни форми. Явор Ганчев подчерта въсщност, че и в момента домашното образование е повсеместно разпространено:

"Ние, всички родители го прилагаме всеки ден, в къщи, като ние пишем домашни и преподаваме, като пращаме децата си на частни уроци". Според Ганчев именно там, където всъщност не се прилага домашно образование от страна на родителите се откроява провала на държавата и системата. Ако българските деца и ученици имат успехи, то това е благодарение на домашното образование, а не на държавата, категоричен е Ганчев.
По думите му в момента родителите по никакъв начин не участват в образователната система, а законопроект третира родителите като некомпетентни и дори злонамерени. Затова той определи закона като "обиден".

От своя страна заместник-министър Милена Дамянова бе категорична, че със законопроекта по никакъв начин не се отнемат родителски права, а се цели да се гарантира едно добро развитие на детето. Заместник-министърът на образованието посочи, че детската градина е естествено продължение на разширяване на компетентностите на децата, тъй като в нея се изграждат модели на поведение и социални умения.

Милена Дамянова подчерта, че с въвеждането на задължителното предучилищно обучение се гарантира грижата на държавата за всички деца и законопроекта има като цяло такъв дух. Тя припомни средствата, които ще бъдат отделени за изграждане на детски градини в следващите години.
"Този закон отваря образователната система", смята Дамянова и дава възможности за участие на родителите в образователната система. Дава се и възможност за частната инициатива. Пред журналисти зам.-министърът обясни, че тези възможности са предвидени като регистрация на родителските кооперативи като юридически лица или организации с нестопанска цел, а също така и регистрация като филиал на някоя частна детска градина.

Предстои да се изготви и стандарт за работата на детските градини, включително и частните, където под внимание ще бъде взето и мнението на представители на родителските кооперативи. Също така родителите ще имат възможност да избират и сезонни или почасови занимания за своите деца.

На въпрос на inews.bg дали не смята, че с въвеждането на задължителния характер няма да се изгонят все повече семейства от страната, които избират образование за своите деца в чужбина, заместник-министър Дамянова отговори, че действително много родители избират чужди образователни системи, а България трябва да продължава да работи за качество на образователната си система. Според нея също така няма противоречие между факта, че задължението на държавата да осигури обучение на всички деца е осигурено чрез предвидени глоби за родителите.

Милка Славчева, председател на Асоциацията на частните училища и детски градини, предупреди за "много подводни камъни" при развитието на алтернативни форми на образование и предложи своя, както и на Асоциацията опит и компетентност. Тя бе категорична, че легализирането на т.нар. кооперативи трябва да става чрез строг регистрационен режим и по определени стандарти.

Заместник-деканът на Педагогическия факултет на Пловдивския университет Галин Цоков също защити законопроекта на МОНМ, като подчерта, че е недопустимо да се позволява непрофесионалисти да се занимават с деца, както това се прави в родителските кооперативи. Според Цоков, подкрепен и от други представители на министерството, които взеха участие в кръглата маса, в България педагогическите специалисти са на изключително добро ниво и ситуацията в детските градини и училищата изобщо не е трагична. Галин Цоков заяви, че не разбира защо изобщо се драматизира по този законопроект.

Проф. Гяуров от Софийския университет "Свети Климент Охридски" също защити идеята на министерството за повсеместно въвеждане на предучилищното обучение, но категорично заяви, че подкрепя исканията на родителите да има алтернативи на държавното образование. "Да има алтернативи! Ето в това ви подкрепям - да има алтернативи".