Президентът призова да помним репресията и национални предателства

На 1 февруари 1945 година 147 души от политическия елит на Третото българско царство, сред които министри, депутати, културни дейци и общественици получават своята смъртна присъда от самопровъзгласилия се Народен съд.

С тези думи президентът на България Росен Плевнелиев започна своето слово, с което почете и изказа признателността си към жертвите, загинали от комунистическия режим.

Въпреки желанието да гледаме напред и да не ровим в старите рани, истините за комунистическия режим са живи в спомените на родителите ни и на обществото, каза Росен Плевнелиев.

Пред Мемориала на жертвите от комунистическия режим той подчерта, че фактите на репресия и национално предателство, извършено от националния комитет на БКП, когато единодушно са гласували да подарят българската независимост и национален суверенитет на СССР, не трябва да бъдат забравяни.

В историята не само на България, но и на много европейски държави, XX век е белязан от идеологическо мотивирано политическо насилие, жертви на което в Европа има милиони, заяви президентът. Разликата според него е, че жертвите в Европа се почитат, а у нас все още се чуват призиви да бъде забравено миналото.

Стремежът на Европа е да се почита паметта и историята, за да може следващите поколения да помнят и знаят. Плевнелиев е убеден, че честването на този ден повече ще ни обедини, отколкото да ни разедини.

"Повече от 20 години след краха на тоталитарния режим свободата и демокрацията за нас са неотменима ценност, те са даденост и всички ние се ползваме от тях", коментира българският президент. Държавният глава припомни, че в миналото не е било така и свободата е трябвало да се отстоява, а много достойни българи са доказали това със съдбите си.

Осмислянето на най-близката история е задължително условие, за да можем да приемем ценностите върху, които се гради нашето общество. Това е един от пътищата за постигане на независимост и помиреност, заяви Плевнелиев.

Благодарение на гражданското общество усилията за осмисляне на комунистическото минало дават своите резултати, смята още той. Израз на това е и членството на България в Европейската мрежа за памет и съвест, създадена миналата година.

Държавният глава напомни, че през 2014 година ще бъде създаден Европейски музей на историята по инициатива на Европейската комисия.

Музеят ще покаже, че Европа, обединена от общите ценности, може да живее в мир със своето минало, но и със своето бъдеще, каза още Плевнелиев.