Признаването на мацинството ни в Албания обедини политически врагове

Признаването на българското малцинство в Албания дойде паралелно с нещо невиждано на политическата сцена у нас, особено през последните 28 години. От падането на социализма българските партии почти постоянно са в пререкания, сипят обвинения и обиди едни срещу други. Случилото се снощи събитие в парламента в Тирана обаче показа, че все пак е възможно български политици да се обединяват, въпреки различията си и да работят за важни за страната си каузи без да обръщат внимание на споровете помежду си.

Обявяването, че албанският закон за малцинствата е приет и българското е включено официално в него, макар в първоначалния му проект то дълго време да липсваше, предизвика серия от коментари на родни политици. Освен да приветстват акта на албанския парламент, те дори се изказват положително един за друг. Ето и какви са коментарите на част от нашите политици в София, в Брюксел и в Страсбург:

Бойко Борисов (премиер на България): Исторически пробив за България. След 104 години току-що Република Албания призна българската етническа общност в страната. Положихме изключителни дипломатически усилия, за да стигнем до този успех и да защитим правата на българите, които са били част от формирането на нашия народ, но остават извън съвременните ни граници. Благодаря на моя приятел - премиера на Албания Еди Рама, пред когото бях поставил въпроса, а той спази обещанието си Албания да не нарушава интересите на българската общност. Благодаря и на всички, които в последните години работиха това да стане факт. България ще подпомага европейската интеграция на Албания, в която виждаме наш истински партньор и близък приятел.

Красимир Каракачанов (вицепремиер, министър на отбраната, председател на ВМРО):Днес една от кауза на ВМРО, която в своята 124-годишна история винаги се е борила за правата на българите на Балканите, се увенча с успех за целия български народ. Още в далечната 2008 г. аз се опитвах да убедя правителството на Тройната коалиция да не пропуска историческия шанс да използва кандидатстването на Албания в НАТО, за да реши въпроса за българското малцинството в Албания. Това не стана. Девет години по–късно, благодарение на "Обединени патриоти" в управлението и национално отговорната политика на настоящия кабинет, ние все пак успяхме.

След десетилетия на битки, подмяна на историята и подривна дейност от страна на проюгосласки коминтерновски последователи, след тежки дебати и още по–тежки дипломатически преговори, албанският парламент призна съществуването на българско малцинство в страната. До този момент нашите сънародници обидно бяха пришивани към т.нар. македонската общност. Със 102 гласа "за", 10 "против" и 1 "въздържал се" беше върната историческата справедливост. С това се слага край на опитите българското население в Албания да бъде асимилирано и да му бъде налагано чуждо, измислено национално самосъзнание.

Това е венецът на общите усилия на политици, общественици и борци за запазване на българщината, които се обединиха, независимо от политическите си убеждения, в името на правата на българските общности по света. Този акт показа, че когато България има ясна цел и използва пълноценно своите външнополитически ресурси, всяка задача е изпълнима.

Аз намирам това за пряко продължение на договора за добросъседство с Република Македония. Случилото се тези дни с нашето малцинство в Албания е именно в духа на приятелството. Българите в македонските области и в земите на Албания може да се наричат по различни начини, но това не променя факта, че те са същите тези хора, които живеят и в Република България, и в Република Македония. Това са наши братя и ние уважаваме правото на всеки от тях да се определи както сметне за честно пред съвестта си.

С историческата успех в Албания, ние отново дадохме пример за силата на девиза изписан на сградата на българското народно събрание "Съединението прави силата".

Светослав Малинов (ЕНП-ДСБ): Признаването на българското малцинство в Албания е плод на дългогодишни усилия и важна крачка на една страна от Западните Балкани по пътя към евроинтеграцията ѝ. Защитата на малцинствата ще играе все по-важна роля с оглед на европейската перспектива на страната и региона. Мирното съжителство в рамките на Европейския съюз изисква от всяка държава кандидат-член максимална толерантност и дълбоко разбиране на този принцип. Невинаги мнозинството е в състояние да постигне тази цел и именно затова е нужно политическо лидерство.

Сергей Станишев (С&Д-БСП), Ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, заяви: "Признаването на българското малцинство в Албания е сериозен успех - нашите сънародници категорично не трябва да бъдат използвани като разменна монета в чужди геополитически сметки или да стават жертва на натиск от кръгове, приближени до Никола Груевски. Общата позиция на българските евродепутати е силен призив, който беше чут от албанските власти. Очаквам новият закон за малцинствата да гарантира правата на българите в Албания в съответствие с международните стандарти и препоръките на ЕС".

Ангел Джамбазки (ЕКР-ВМРО): "Свидетели сме на исторически момент. Беше направена историческа крачка, която възстановява историческата справедливост и разбива тежки фалшификации за българските общности на Балканите. Благодаря на колегите, с чиито общи усилия успяхме да постигнем този резултат. Признаването на съществуването на историческото българско малцинство е положителна стъпка в развитието на отношенията на Балканите. Спазвайки европейските препоръки, Албания показва, че има желанието и волята да работи активно за бъдещо членство."

Филиз Хюсменова (АЛДЕ-ДПС), Ръководител на Делегацията на българските представители в Групата на алианса на либералите и демократите в Европа в ЕП: "Групата на алианса на либералите и демократите в Европа и особено делегацията на Движението за права и свободи в нея последователно работи в защита на правата на малцинствените групи в Европа. Това е с още по-голямо основание така, когато става въпрос за зачитането на права и свободи на наши сънародници. Ето защо, целенасочената подкрепа по отношение на инициативата за признаване на българското малцинство в Албания е от особено значение за нас."

Д-р Милен Врабевски (председател на фондация "Българска памет"): Има изключителни млади българи, които пазят духа, усещането за слава и гордост от произхода и историческото си наследство. Искам да напомня, че последните преговори по въпроса за признаване на българско малцинство в Албания са от 1934 г. и са прекъснати от собственото ни правителство. Заради последвалите през 40-те години тоталитарни режими у нас, в югофедерацията на Тито и в Албания, десетилетия наред не е направена нито една крачка. Ето защо ние решихме да изпълним дълга си към нашите сънародници и инициирахме процеса по признаването на българите в Албания. Щастлив съм, че усилията ни бяха възнаградени.