Приказка за билките в ботаническата градина в София

Деца и родители отпразнуваха днешния Еньовден в Университетската ботаническа градина в София.

Събитието бе организирано съвместно от "Софийска вода", като част от серията от инциативи за насърчаваните на зелените идеи и опазването на околната среда.

Зеленото приключение започна с интересна и забавна приказка, разказана под клоните на голям и внушителен дъб. Благодарение на нея малчуганите научиха любопитни подробности за обичаите и традициите на Еньовден.

Последва кратко, но вълнуващо пътуване до Бабината къщурка в Ботаническата градина, където хлапетата изпробваха познанията си за билките и даже получиха възможността да похапнат бели ягоди. Между лечебните треви децата можаха да помиришат и разпознаят лавандулата, мурсалския чай и редица други интересни билки, изпозлвани редовно не само за лечебни процедури, но и в кулинарията.

Специални гости на събитието бяха героите на "Софийска вода" Капчо и Капчица, които непрекъснато разсмиваха аудиторията със забавните си коментари и шеги.

Накрая всички посетители на градината с удоволствие се потопиха в света на редки видове растения и надникнаха в многобройните чудеса на флората.

Организаторите споделиха, че с тази зелена разходка искат да напомнят на столичани за уникалната връзка човек-природа, която наистина трудно може да се почувства в градски условия.

Еньовден е славянски празник на билките, слънцето и водата, който по традиция се чества всяка година на 24 юни.

В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене - затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата, затова и се казва: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Вярва се още, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че "Свети Еньо" ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.