Проектозакон предпоставя, че родителите не могат да се грижат за децата си

Изтегляне на проектозакона за детето от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), поискаха редица родителски организации, граждански движения, които бяха подкрепени и от някои политически формации. Със своя собствена позиция излезе СДС, а подобна позиция изказаха и от женската формация на ВМРО.

С част от аргументите на противниците на проектозакона ви запознахме вчера, а днес ви представяме и юридически анализ. Подробен анализ в тази посока направиха още преди месец от "Свобода за всеки - адвокати" и внесоха своите искания и забележки в МТСП.

По време на дискусия, организирана от родителски организации, Явор Ганчев, координатор на Гражданската инициатива за семейството, резюмира юридическите аргументи.

Той обясни, че въпреки че предложения Закон за детето се рекламира като отражение на Конвенцията за правата на детето на ООН, по която България е страна от 1991 година, това изобщо не отговаря на истината. Той изброи членовете 3, 5, 18, 24 от конвенцията, които гарантират правата и грижата на децата при зачитане правата и ангажимента на родителите и семейството.

Според предложения проектозакон държавата е единствената, която гарантира и закриля правата на детето (член 1), а според член 24 детето има право и на самостоятелен достъп до съд, като малолетните деца се представляват от държавата, а не от родителите си.

А в представляването на детето, правата са дадени на агенция "Социална закрила", посочи Явор Ганчев. Според коментара му това е в абсолютно несъответствие с основополагащите принципи на Конвенцията на ООН, която защитава правата на детето през призмата на семейството като естествената му и най-добрата среда.

"Този проектозакон отхвърля компетентността на родителите да отглеждат и защитават правата на децата си, а отговорността на родителите се прехвърля на държавата в противоречие с конвенцията на ООН.”

Никой от нас не е против Конвенцията на ООН, както сме обвинявани от авторите на закона. Те само преекспонират с тезата, че съвременните родителите не се справят с отговорностите си и затова държавата трябва спешно да се намеси, за да защити правата на детето, продължи Ганчев.

Правото на детето на защита от разделяне от родителите против волята им също е част от противоречието между текстовете на МТСП и Конвенцията на ООН. Според международния документ това разделяне може да стане само в особени случаи и задължително трябва да мине през съд, а според проектозакона това става само чрез решение на административен орган – демек социалните служби.

Така се гарантира възможност държавата да разкъса семейните връзки изключително лесно. Явор Гончев направи сравнение и по отношение на правата на свобода на мисълта, съвестта и религията, като открои, че според чл. 20 на проектозакона децата формират възгледите си свободно – т.е. възпитават се сами, а според член 21 се гарантира правото на държавата да информира детето за правата му пряко и без знанието и съгласието на неговите родители.

Същата е постановката и при правото на свобода на изразяване, като това право по конвенцията е заменено с право на държавата на достъп до децата пряко родителите.

Като проблем Явор Ганчев посочи и формулировката в проектозакона за закрилата от насилие, тъй като терминът е толкова широк и дава възможност за всякакви интерпретации.

Така правото на защита от насилие (по конвенцията) е превърнато в право на държавата да обяви за насилие каквото и да е и да може да се намеси в семейството, обясни Ганчев, като подчерта, че член 45 закриля детето от насилие, но само от страна на родителите, но не и от страна на други пора или институции, на които то е поверено. "Така е оставена отворена широко врата за упражняване на насилие и то напълно безконтролно, включително и от страна на държавата", коментира той.

В заключение Явор Ганчев открои, че държавата отхвърля изцяло компетентността на родителите да се грижат и представляват детето. "Вместо това държавата ще представлява децата и ще гарантира техните права по закон, в който отсъства правото им на семейство, на свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на изразяване на мнение, закрила срещу насилие и закрила срещу дискриминация."

Или авторите на законопроекта желаят да разрушат традиционното разбиране за семейство и родителство, като за това трябва да предоставят всички родителски отговорности на държавата под фалшивото прикритие на защита на правата на детето. Или авторите не познават конвенцията на ООН, но са убедени, че държавата може да гарантира благоденствието на всичките деца по-добре от техните родители. Авторите на законопроекта вярват, че е по-добре всички родителски отговорности да се предоставят на държавата."