Прокуратурата за промените в Конституцията: Засяга се правната сигурност и стабилност

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов  внесе в  Конституционния  съд  становище  от името на Прокуратурата по две конституционни дела от 2024 г., образувани съответно и по две искания - на президента Румен Радев и на група народни представители, за  установяване на противоконституционност на редица разпоредби  от Закона за изменение и допълнение на  Конституцията , приет в края на 2023 г. от 49-ото Народно събрание. Становището се отнася до изменения и допълнения в Основния закон по отношение на структурата и правомощията на п рокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор , закриването на конституционно установен орган на съдебната власт като Висшия съдебен съвет и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.

"Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са ограничени правомощията на прокуратурата  да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила", посочва Борислав Сарафов и допълва, че р едица от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание  (изрично очертана от Конституцията), тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции.

"Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка . Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система", се посочва в становището на прокуратурата до КС.

Обръща се внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани  прокурори  и  следователи , което неоправдано ограничава магистратите. Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия  политически  и  законодателен   орган  на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.

"Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота  във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт", се посочва в становището на ПРБ. В него се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в противоречие с установената практика на Конституционния съд (с конкретни негови решения).

В становището се посочват  възможните последици  от  преструктурирането  на  прокуратурата  и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.

Измененията в Конституцията  не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност,  изтъква прокуратурата в становището си до Конституционния съд.