Промяна в правилата може да осигури пари за армията

В дните около Гергьовден, който е и празник на Българската армия, отново се заговори за нейното състояние, за липсата на средства, нова бойна техника и т.н. Паралелно предстои парламентът да приеме доклада на Министерски съвет за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2014 г. Едно от нещата, които се виждат в него, е намаляващият дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, който се отделя за отбрана. Така за м.г. България е отделила 1.35% от своя БВП за такива цели, което представлява намаление спрямо 2013 г., когато процентът е бил 1.49. Сравнен с преди повече години обаче делът за 2014 г. е още по-малък. Естествено възникват и въпросите защо се случва така и как да се намерят повече средства.

Един от вариантите е с промяна в правилата, по които десйтва Министерството на отбраната (МО), обясни за iNews зам.председателят на Комисията по отбрана и депутат от ГЕРБ Валентин Радев. Според сега действащото законодателство за разходите си военното ведомство може да разчита 100% на определените му средства от държавния бюджет. В същото време обаче то има и ангажимент да осигури за него определени приходи. В Закона за бюджета за 2015 г. е записано, че МО трябва да отчете приходи в размер на 30 млн. лв. В същото време обаче то няма право да ги харчи, дори и да получи по някакъв начин по-голяма сума от заложената. Такава възможност има, но само в случаите, че всички министерства изпълнят заложените им приходи и в допълнение МО получи право да вземе обратно част от парите, които е спечелило, обясни Радев. В момента има идея, която е подкрепена и от премиера Бойко Борисов, да се даде право на военното министерство да реинвестира парите, които успее да спечели над заложените му от Закона за държавния бюджет за 2015 г. "Това са средства, които ще дойдат от продажбата на излишно имущество, въоръжение, техника и т.н.", обясни Радев.

За да бъдат върнати тези пари в МО и то да може да ги харчи обаче ще трявба да се променят правилата. "Това би било добър ход. Но трябва да се вземе решение как да стане", казва още зам.-председателят на комисията по отбрана. Според него вариантите са чрез акт на Министерски съвет да бъде позволено тези средства да останат като допълнителни за разходната част от бюджета на МО или пък да се направи промяна в нормативната уредба, която да го позволи.

От думите на Радев обаче става ясно, че паралелно се планира до 2024 г. постепенно да расте делът от БВП, който България отделя за отбрана и към въпросната дата той да достигне 2%. Според депутата обаче при сегашното състояние на икономиката дори и този дял едва ли ще бъде достатъчен и също така е от значение на каква сума ще се равнява той. "Много важен въпрос е колко са 2% от нашия БВП. Една ракета, която се слага под крилата на самолета, в Германия и в България струва 1.5 млн. евро. Тази сума е валидна за всички", казва Радев. А дава и друг пример, че в Австрия отделят 7 пъти повече средства от нас за инвестиции в тяхната армия, въпреки че дори не са член на НАТО. "Това е голямата болка", коментира още той.

Мнението му за нуждата от осигуряване на повече пари за армията ни подкрепя и депутатът от БСП, член на комисията по отбрана и бивш военен министър Ангел Найденов. Според думите му сегашните 50 млн. лв., които се заделят от бюджета за капиталови разходи за модернизация на въоръжените сили, са напълно недостатъчни. "Те трябва да се увеличат поне тройно, за да се реализират онези проекти за превъоръжаване, с които България непрекъснато се ангажира, но и отлага във времето", казва Найденов.

Двамата с Радев са единодушни и по отношение на друга констатация в доклада за въоръжените сили за 2014 г. - че през годините назад средствата, които са били спестени от съкращенията в армията, не са били насочени към инвестиции за по-нова техника. Според Валентин Радев тези пари не са били изразходвани правилно, което е и най-големият проблем. А в същото време тези средства не са били никак малко. "През 2000 г. и преди това, когато не сме били членове на НАТО, сме разходвали по 2.89% от БВП за отбрана. Сега са 1.35%", казва той.

Ангел Найденов допълва, че най-реформираната система в последните 25 г. са въоръжените сили и в частност армията. Тя се е изразявала предимно в механично съкращаване на личен състав и на бойна техника. "Но освободените в резултат на тези действия средства, независимо от ангажимента на политиците, в това число поставям и себе си като бивш министър на отбраната, за съжаление не са били пренасочвани към потребностите на армията от въоръжение и техника. Това е факт", казва Найденов.