Радев иска по-голяма свобода за финансите на общините

Трябва да бъде намерено решение за финансовата децентрализация на общините, която да доведе до по-голяма икономическа и политическа самостоятелност на местните власти и най-вече до по-голяма обществена ангажираност на гражданите. Това заяви президентът Румен Радев при посещението си в Садово, където проведе среща с кмета на града и ръководството на местната власт. По време на разговора бяха обсъдени механизмите за децентрализация на местните власти. Държавният глава посети и Института по растителни генетични ресурси "Константин Малков" – Садово.

По думите на Румен Радев децентрализацията ще допринесе и до много по-ефективни регионални политики и по-високо качество на общинските услуги. "Крайно време е да заработи Съветът по децентрализация, който не се е събирал повече от 4 години, както и да се актуализира Стратегията за децентрализация", заяви Румен Радев и допълни, че е необходимо да се въведат механизмите и мерките, произтичащи от европейските директиви в тази насока и от Европейската харта за местното самоуправление.

Когато говорим, че селското стопанство може да ни изведе от кризата, трябва да си даваме сметка, че конкурентоспособно селско стопанство не може да има без съвременна агронаука, заяви Румен Радев при посещението си в Института по растителни генетични ресурси "Константин Малков" – Садово. Там той разговаря с ръководството и се запозна на място с процеса по съхранение на семена и лабораториите на института. Националната генбанка е най-голямата на Балканския полуостров, като поддържа над 60 000 образци, от които 43 147 при условията за дългосрочно съхранение. Базовата колекция е представена от 33 семейства, 150 рода и 600 растителни вида.

Румен Радев заяви, че в института се полагат огромни усилия,  съхраняват се традициите в българското земеделие и се развиват нови сортове, въпреки недофинансирането, остарялото материално оборудване и липсата на млади научни кадри. "Трябва да оценяваме усилията на хората, които работят в института, и държавата да оказва много по-сериозна подкрепа, защото България е петата държава в света, която започва да създава агронаука", заяви президентът.

Трябва да заложим на нашата агронаука, на българските фермери и да  разработим къси вериги от фермите до трапезата на всеки български гражданин, призова президентът. По думите на Румен Радев кризата с коронавируса е извела на преден план именно въпроса за продоволствената и хранителната безопасност на страната, затова  не бива да се разчита само на внос. "Не можем да ставаме заложник в това отношение на бъдещи кризи. Земята ни е благодатна, можем да произвеждаме много по-добри плодове и зеленчуци от вносните", каза президентът. Според Румен Радев за целта са необходими научно обоснована стратегия за следващия програмен период и актуализация на закона за земята и поземлените отношения, който да поставя на равна основа дребните с едрите производители. Държавният глава призова, че наравно със зърнопроизводството и маслодайните култури водещи структури и определящи отрасли трябва да са и зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството, пчеларството. По думите на президента държавата трябва да подпомага тези сектори по ясни и справедливи критерии чрез  европейските и националните субсидии.

"Необходимо е да направим така, че нашите фермери да изнасят не само първичния продукт, а преработен продукт с принадена стойност", посочи президентът. На срещата с ръководството на института Румен Радев отбеляза, че страната ни има потенциал да развива селското си стопанство, така че то да бъде привлекателно за млади хора, които да прилагат иновативни и съвременни технологии.

По-късно през деня президентът посети дружество за преработка на плодове в село Катуница, създадено като семейна фирма от италиански инвеститори през 1995 г. В компанията работят 190 работници, като се продава продукцията в 28 държави по света.