Расте, но не старее

Днес (17 септември) Църквата възпоменава св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.

Този ден се чества и като празник на град София.

София носи името на късноантичната катедрала на града "Света София" (Премъдрост Божия). Това се допълва от всенародната почит към светата мъченица София. Тя е майка на трите свети мъченици – Вяра, Надежда и Любов. И тъй като "Божествената премъдрост" е предмет на постоянно преклониние, неподвластно на определен ден от годината, то празника на светиците - 17 септември, е приет за Ден на София. 

София е столицата и най-големият град в България. Тя е 13-ят по големина град в Европейския съюз.

Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 1 270 284 души, което представлява 17,5% от населението на България.

Общата ѝ площ е 492 кв км, а средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа.

София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България.

София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на Марин Дринов. Идеята му е била, че София е стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.

На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е "Расте, но не старее".

София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния кв. "Слатина"), които датират от 5000 г. пр. Хр.

През VII век пр. Хр. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика.

За кратък период от време през IV в. пр. Хр. градът е управляван от Филип II Македонски и след това от неговия син Александър Македонски. Любопитен факт е, че "Покорителят на света" в продължение на една седмица с 12 войници се е опитвал да покори Черни връх и не е успял.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: "Сердика е моят Рим". 

В началото на ІХ век, на 9 април 809 г. (Великден) кан Крум присъединява Сердика. Градът влиза в пределите на Българската държава и се утвърждава българското му име Средец. 

Днес в столичния храм "Св. София - Премъдрост Божия" ще бъде отслужена празнична света Литургия от архиереи на Българската православна църква.

Честит празник, софиянци! Честит празник и на всички придошли в столицата, които чувстват София като свои град.