Няма да има задължително гласуване на изборите. Това решиха депутатите на второ четене на текстове от проекта за нов Изборен кодекс.
Предложението вотът да стане задължителен беше направено от депутати от ГЕРБ. От "Атака" подкрепиха искането, а "против" се обявиха от ДПС и Коалиция за България.
Лидерът на ДПС Лютви Местан попита лаконично как, ако в едно населено място на балотаж се изправят кандидати на ДПС и на "Евророма", привържениците на "Атака" ще решат за кого да гласуват. Според него е тежка заблуда, че със задължителния вот може да се реши какъвто и да е проблем на политическата система.
От парламентарната група на "Атака" заявиха, че повечето от протестиращите в последните месеци са заявили, че не гласуват, и се обявиха в подкрепа на задължителния вот.
Според председателя на комисията за новия Изборен кодекс Мая Манолова предложението на ГЕРБ противоречи на Конституцията и на две европейски директиви, според които гласуването е право. Тя подчерта, че ако се доразвие идеята на ГЕРБ за финансови стимули за задължително гласуване, в класификатора на професиите ще трябва да се добави и "платен гласоподавател".
Депутатите приеха, че изборите се провеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване и осигуряват свободното изразяване на волята на избирателите. Според разпоредбите гласуването е лично и всеки избирател има право на един глас.
Мнозинството отхвърли предложение на националистите от "Атака" хората с двойно гражданство да не могат да гласуват и да бъдат избирани, както и да участват в референдум. Отхвърлено беше и предложението на ДПС още в началото на Изборния кодекс да бъдат разписани кой може да бъде избиран и да гласува на различните видове избори.
Изборният кодекс ще се прилага при избори за Народно събрание, Велико народно събрание, президент и вицепрезидент, Европейски парламент, общински съветници и кметове на общини, както и на кметове на райони и кметове на кметства, предаде БТА.