Роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но нивга не умря...

"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."

Левски е най-великият син на България – гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция.

Образът на Левски отдавна е запечатан в българското национално съзнание. И не само – неслучайно именно Левски е този, който народната памет е идеализирала.

Левски отдавна е светец, без да е канонизиран.

Той е останал като пример на всички поколения със своята патриотична всеотдайност, със своето очарование на горд и смел водач на революцията, с обаянието на човек, който е прежалил себе си в името на народа, който иска да види отечеството свободно, пък "ако щат го нареди да пасе и патките”.

Васил Иванов Кунчев, "не щящ да е турский и никакъв роб", останал в българската история под името Васил Левски, е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на влиятелен майстор от бояджийския еснаф. На 14-годишна възраст Васил остава сирак и заедно с майка си поема грижата за прехраната на многолюдното семейство. Заедно с това той се учи в карловското взаимно училище и след това в старозагорското класно училище.

Завършил втори клас, Васил напуска училището и се подстригва за дякон под името Игнатий. Точно тогава, през 1861 г., до манастира долитат апелите на Г. С. Раковски, призовававащи българската младеж в белградската легия. Оттук нататък неговото развитие се осъществява под влияние на революционните идеи и на обаятелната личност на Г. С. Раковски.

След разрушаването на легията Левски се завръща в Карлово и захвърля калугерското расо, за да се отдаде на учителска дейност. Близо две години учителства в с. Войнягово, Карловско, след това в добруджанското село Еникьой.

През 1867 г. Левски постъпва като знаменосец в четата на Панайот Хитов.

През 1868 г. е легионер във Втората българска легия. След разтурването на легията от Зайчар той изпраща своето знаменито писмо до П. Хитов, в което, след като му съобщава, че е намислил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, заявява: "Ако рече Бог... за което, ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгуба, губа само мене си."

В края на 1868 г. и през първата половина на 1869 г. Левски прави две обиколки из България, като поставя началото на Вътрешната комитетска организация и създава първите революционни комитети.

Преди всичко Васил Левски е велик народен водач – организатор. Като никой друг в българската история, и в условията на робски страх и униние, той успява да създаде мощна народна организация, която пробужда и обикновените българи и ги организира в името на една велика идея – свободата на България.

У Левски България през 70-те години на 19 век открива онзи дух, който ѝ е липсвал цели векове.  Този дух и неговата памет отбелязваме повече от век с почит, преклонение и благодарност.

Апостоле, благодарим ти.

От 11:00 ч. пред бюст-паметника на Апостола на свободата в Алеята на възрожденците в Борисовата градина в София ще се проведе официална церемония за отбелязването на юбилея.
Към отбелязването на юбилея ще се присъединят и много други български градове.

iNews Ви представя любимата народна песен на Апостола: