Социологическо проучване: 78% от българите искат 120 депутата в парламента

Вече втори месец протестите в големите градове на страната са централното събитие, което вълнува българската общественост. Макар че не са особено масови, протестите получават широко одобрение, което ги превръща във важен фактор на вътрешно-политическата сцена у нас. Това показва данните от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от "Сова Харис" по поръчка на вестник "Труд". Изследването на общественото мнение е направено в периода 19 – 25 август 2020 г. сред 1000 български граждани. То е реализирано по метода на стандартизираното интервю "лице в лице" в дома на респондента.

Ето какво пише в анализът на резултатите, публикуван от агенцията:

Протестът извади на повърхността много потулени проблеми, предизвика разместване в политическите предпочитания, като същевременно в своето развитие търпи и промяна на отношението към себе си. В началото гражданското недоволство предизвикваше спонтанна реакция на симпатия и подкрепа от общественото мнение, но постепенното му политизиране води до известна ерозия и колебания в отношението към него, посочват социолозите.

Първоначално над 60% от пълнолетните граждани напълно подкрепяха протестиращите. Сега регистрираме, че безусловната подкрепа е слязла до 48%, като още около 25% симпатизират, но с известни условности. Когато става дума за радикализиране на действията и проявата на гражданско неподчинение, по-голямата част от хората вече се отнасят с неодобрение – 46% срещу 38% одобряващи. Очевидно протестиращите трябва да намерят точната мяра, ако искат да останат във фокуса на общественото внимание. В противен случай рискуват сами да се компрометират.

Идеите, които премиерът извади на показ чрез предложението си за свикване на Велико Народно събрание (ВНС), изместиха центъра на публичния дебат. По същество предложението му съдържа неща, които отдавна витаят в публичното пространство, но поради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развитие до краен резултат. Представени пред широката общественост, без да се споменава първоизточника им, те получават одобрение от "квалифицирано" мнозинство.

Тезата, че главният прокурор трябва да бъде задължен да се отчита пред парламента на всеки 6 месеца, се подкрепя от 84% от хората. Мандатът на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища трябва да се намали от 7 на 5 години според 81%. Предложението броят на депутатите в НС да бъде намален от 240 на 120 се подкрепя от 78%. 68% са съгласни, че съставът на ВНС трябва да се редуцира от 400 на 200 души. Съгласни, че трябва да се въведе задължително машинно гласуване, са 65%. Дистанционно гласуване по интернет и по пощата трябва да се въведе според 62%.

Делът на избраните от професионалната квота във ВСС трябва да е по-голям от този на избраните по политически признак, според 60%. Съгласните, че ВСС трябва да се раздели на два независими органа – на съдиите и прокурорите, са 48%, като 45% са заявили, че не могат да преценят. Явно тази материя се възприема от масовия гражданин като тясно специализирана.

От пръв поглед се отхвърля единствено идеята президентът да се избира от парламента, а не чрез пряко гласуване – 17% са "за", докато 66% са "против". От идеите, които ВМРО лансира, колебания има само за задължителната наборна военна служба – 41% одобрение срещу 44% неодобрение. Одобрението на въвеждането на задължително военно обучение е 62%, на въвеждането на образователен ценз за гласуване - 61%.

Идеята следващите парламентарни избори да бъдат за ВНС, макар и първоначално издигната от протеста, не се възприема еднозначно. 32,5% са "за", докато 35% са против". Предпочитаната теза е, че е достатъчно да се направят поправки в действащата Конституция. Така смятат 43% от хората; 17% са на мнение, че трябва си остане действащата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е необходимо да се приеме нова Конституция.

Получените резултати показват, че в обществото има преобладаваща представа за това, какви трябва да бъдат промените и за това, как трябва да протекат реформите. Голяма част от обявените предложения могат да бъдат решени и от обикновено Народно събрание. Спорният въпрос е кой е легитимен да извършва промените. Чрез поставянето на проблемите за обществена дискусия премиерът направи опит да си върне инициативата. Тези, които смятат, че основната цел на предложението на Бойко Борисов е поставянето на важните проблеми в страната за дискусия, са 22%. Това означава, че поддръжката на премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии.

За 61% основната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, засега протестиращите продължават да удържат тезата, че първо управляващите трябва да подадат оставка, а после да се мисли какво да се прави - 50% от гражданите в страната са съгласни с това. Несъгласие с тази теза изразяват 31%. Който и да дойде на власт, ще се справя по-добре според 48%. Несъгласие с това твърдение заявяват 29%. Установяваме, че засега тезите на протеста имат надмощие, но същевременно е в ход и консолидация на хората, които имат опонираща гледна точка.

Разпределението на влиянието на двата лагера личи най-добре в позицията какви трябва да бъдат следващите парламентарни избори у нас. Този въпрос е в центъра на политическото противопоставяне, въпреки че времето за провеждане в двата варианта почти съвпада. За редовни избори през март 2021 г., организирани от действащото правителство, са 35,5% от избирателите. За предсрочни избори, организирани от служебно правителство, са 47%.

Явно доверието между двата лагера е на кота нула. Протестът продължава да има заряд да влияе на нагласите в обществото. Същевременно тече и процес на консолидация на опониращите на тезите на протестиращите, които залагат на основния си аргумент – сигурността. Очевидно е, че Борисов трябва да отстъпва. Това е нормално за края на трети управленски мандат. Очевидно е, че ръководената от него партия остава фактор при решаването на основните проблеми в страната и останалите политически играчи ще трябва да приемат това.

Електорални нагласи

В условията на представителна демокрация е изключително важно за всеки политик да има ясна представа за електоралната подкрепа, която стои зад него. Да може точно да преценява кого представлява, какви са интересите на избирателите му и съответно каква е политическата му тежест според количеството на хората, които са му делегирали представителство. В момента всички – и управляващи, и опозиция, и протестиращи – говорят от позицията на народа, надценяват своята роля. Така по учебник се изразява една политическа криза – ситуация, в която никой не си знае мястото. Излизането от подобно положение се осъществява с избори.

Данните от изследването ни дават моментна снимка на изборните нагласи. Трябва да отбележим, че вследствие на протестите политическите страсти са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са напълно сигурни, че ще гласуват, дават 54% от избирателите. Още 18% - че в известна степен са сигурни и вероятно ще отидат до урните (или машините). Конкретен отговор за кого ще гласуват дават 64% от гласоподавателите. Това е сравнително висока степен на активност за нашата страна.

Изострената ситуация не само е повишила интереса към политическата сфера, но води и до размествания в политическите предпочитания. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила с 17,8%, но според нашите изследвания губи 3,5% от началото на юли. При коалиционния партньор в управлението ВМРО и обикновено подкрепящата мнозинството в парламента ВОЛЯ също има известно понижение. Съответно декларираната подкрепа за БСП е 15,7%, което е нарастване с 3,5%. Най-голям е прогресът при "Има такъв народ" – с 4,9% спрямо юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа сила с 10,1% подкрепа. ДПС също разширява своето присъствие до 5,9%.

От опит знаем, че на реални избори Движението винаги получава повече от декларирания в изследванията вот. "Демократична България" може да разчита на вота на 4,5% от избирателите, което удвоява политическата й тежест. "Изправи се.БГ" получава 2,9%, което е с 1,5% повече от подкрепата й през юли. Резултатите на Обединените патриоти (ОП) и "Изправи се.БГ", преизчислени спрямо тези, които биха гласували, са малко над бариерата от 4% за влизане в следващия парламент. И двете формации обаче имат допълнителни възможности, за да осигурят своето присъствие в следващото НС. Според нашите данни, евентуална коалиция на ВМРО и ВОЛЯ би могла да получи 5% от всички избиратели. "Изправи се.БГ" заедно с АБВ и "Движение 21" биха могли да разчитат на 4,6%, което е значително над прага за преминаване на бариерата.

Регистрираме процес на значително разместване на политическите пластове и на налагане на нови субекти. Това обаче не означава, че съществуващата структура е рухнала и утвърдените политически сили ще слязат от сцената. Вариант, при който ГЕРБ и БСП не присъстват в следваща управленска коалиция, е предпочитан от 36% от гласоподавателите. Същевременно, е по-добре България да бъде управлявана от дясно-центристка коалиция с участието на ГЕРБ смятат 19%. А че по-добре е България да се управлява от ляво-центристка коалиция с участието на БСП – 18%. Широка коалиция между ГЕРБ и БСП предпочитат 5%, което показва, че този вариант не е популярен сред избирателите.

Ако до следващите парламентарни избори не настъпят съществени изменения, с голяма вероятност можем да предположим, че в следващото НС ще присъстват 7 политически субекта. Някои от тях са съставени от сложни коалиции. Това предполага изключителна раздробеност, при която съставянето на парламентарно мнозинство ще бъде задача с повишена трудност. Излъчването на консенсусно реформаторско мнозинство, което да направи радикални реформи в структурата на управлението на страната, явно ще трябва да се отложи за неопределено бъдеще.