България има право да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености, съответно да изключи частните болници от обхвата на режима за обществените поръчки.
Това става известно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), обясняват от Експертен клуб за икономика и политика.
Европейската комисия твърдеше, че независимо от собствеността, ако повече от 50% от финансирането на болницата идва от публични средства, каквито са парите на Здравната каса, то тя трябва да провежда обществени поръчки. В противен случай се нарушават две директиви.
През юли 2024 г. Министерството на финансите с промени в Закона за обществените поръчки предложи частните болници да са длъжни да ги провеждат. Мотивът бе, че така ще се избегне наказателна процедура от ЕК. Най-настойчиво за промяната се обявяваха и от ПП-ДБ, но в парламента мнозинство от останалите партии я отхвърля.
Сега от Експертния клуб за икономика и политика посочват, че Съдът на Европейския съюз не е внесъл допълнителни пояснения в европейската дефиниция и не изследва критично българското ѝ транспониране, "противно на твърденията от някои политически партии, анализатори и Европейската комисия".
"Ключово за частния сектор е, че когато икономическите участници не са публичноправни организации, както е в случая с частните болници, принципите на пазарната икономика позволяват по-голяма свобода на договаряне. Това дава възможност на частните болници да сключват сделки на пазарни условия, без да се обвързват със строги изисквания, които важат за публичните институции", пишат от Експертния клуб.
Обобщават, че решението на Съда на ЕС представлява значителна стъпка към укрепване на правната яснота и предвидимост за частните болници в България.
"Потвърждението, че дефиницията за "публичноправна организация” в ЗОП е съобразена с европейската директива, премахва съмненията и критиките, които съществуваха в публичното пространство", пишат оттам.