Управляващото мнозинство прие на първо четене закона за службите на Цветанов

Народното събрание одобри на първо четене законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Това е първият от четирите законопроекта, които определят рамката за дейността на отделните служби за сигурността. Вносител е председателят на парламентарната груп на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Той обясни, че предложеният законопроект е рамков и цели регламентиране на структурата, задачите и дейностите не на цялата система за национална сигурност, а само на тази част от нея, която е пряко ангажирана със защитата на националната сигурност.

В проекта е отделено съществено внимание на Съвета по сигурността, който е определен като консултативен и координационен орган към Министерски съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване непосредствено управление на системата за защита на националната сигурност, призна Цветан Цветанов. Изключение в този аспект е НСО.

В законопроекта се предлага Съветът по сигурност да има само един състав. Председател на съвета е премиерът. Предлага се членовете на съвета да бъдат някои от министрите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР и ръководителите на служби от системата за защита на национална сигурност. Не се предвижда заместник-министри да бъдат членове на националната сигурност.

Предложено е също така членовете на съвета да бъдат двама представители на администрацията на президента, изрично определени от него с указ. Самият държавен глава ще може да присъства винаги и лично на заседанията, предвижда законопроектът.

Според критиките на опозицията основната цел на този закон е именно да уреди дейността на Съвета по сигурността към кабинета и не отговаря на претенциите за рамков закон. Проектът на закон спокойно може да бъде използван като нагледен пример за работата на управляващите – много шум и едно нищо, заяви малко преди гласуването депутатът от БСП Атанас Мерджанов. Той нарече законопроектът на Цветанов "законопроект - фантом". "Напънала се планината и родила мишка", обобщи предложението на управляващите Мерджанов.

Изведената дефиниция за националната сигурност се разминава с тази, която съществува в други закони, каза Мерджанов - едно е национална сигурност според този закон, друго според закона за ДАНС, трето според закона защита на класифицирана информация, каза той. Вместо да се внесе яснота, да се унифицират съществуващите разпоредби, се внася объркване, предупреди той.

Президентът ще бъде поканен чрез свои представители, а ако иска и лично - забележете с двама представители. Те ще гласуват с равен глас с премиера и министрите, от което излиза, че президентът се превръща в съветник на премиера, каза Мерджанов и настоя, че това принизява статута на държавния глава. "Понижавате го в съветник, сигурно това заслужава", каза депутатът.

Според него този закон не вменява никакви отговорности. "Обещахте ни закон, който ясно да казва кой и какво прави в системата, а ни сервирате миш-маш от съвещания, консултации и съвети. В най-добрия случай този закон няма да доведе до нищо, а в лошия - ще доведе до объркване", прогнозира Мерджанов. Реформирането ви е само на думи, а когато го превърнете в законодателна дейност, се вижда липсата на идеи, заключи той.

"Това е безсилие, просто за да бъдете опозиция. Тази сфера има нужда от своята регламентация и тя се поднася след 25 години", каза в отговор председателят на комисията по вътрешна сигурност Атанас Атанасов. Недейте да четете както си искате текстовете - в управлението на системата на първо място е Народното събрание, след това президентът и накрая Министерски съвет и това е записано в чл. 5 от закона, каза Атанасов. Според Мерджанов обаче чл. 5 е пълнеж, тъй като записаното в него е записано така или иначе в Конституцията.

Съветът по сигурността е оперативен орган, а на Консултативния съвет по национална сигурност се търси консенсус между партиите, а не оперативни решения, каза още Атанасов относно критиките на опозицията, че в предлагания законопроект не е регламентирана ролята на КСНС.