Хаос и непостоянство при предоставянето на обществена информация

И през 2011 година няма санкционирани служители за неспазване на нормите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Въпреки добрата нормативна уредба в България все още не се забелязва трайна тенденция към подобряване на условията за достъп до информация. 

Това е един от основните изводи, които прави ежегодният доклад на Програма за достъп до информация (ПДИ) за изминалата година. Като цяло на пресконференцията, на която беше представен доклада, експертите откроиха липсата на координираност и съществуващия хаос при определяне на правилата за достъп до обществена информация.

Бавното, понякога дори незабележимо, отваряне на институциите дори след основните промени в ЗДОИ от 2008 година, се съпровожда с повтарящи се от години проблеми на прилагането, се казва в доклада за 2011 година.

Според документа ясно се очертава необходимостта от орган по наблюдението и координирането на работата на институциите за изпълнение на задълженията по Закона за достъп до обществена информация. По думите на ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов ахилесовата пета на законодателството е липсата на предвидени адекватни санкции и средства за разследване на нарушителите.

"Оставаме с впечатлението, че липсва способност в институциите на изпълнителната власт тя да накара един служител да спазва решение за достъп до информация", каза Александър Кашъмов.

През изминалата година продължават да преобладава процентът на мълчаливите откази, като дори има и случаи на отказ при изпълнение на съдебно решение.

Все още са много случаите на отказ на достъп до информация и заради неразбиране на разликата между обществено значима информация и лични данни, посочи Кашъмов.

Според наблюдаваните установени вътрешни правила в институциите на изпълнителната власт има и порочни практики.

Като пример Кашъмов посочи някои вредни и опасни изисквания към заявителите – като например изискването за електронен подпис, което, според думите му е недопустимо. Друга лоша практика е изискването за нотариална заверка на пълномощно за получаване на такава информация, както и често срещаното разсредоточаване на отговорните при предоставяне на искана информация.

"Например, няма връзка в процеса на разглеждане на заявлението, един е отговорният за даване на позволение, а друг реално оперира с информацията, която се иска. Така и често на един много ранен етап се въвлича и юрист-консулт", обясни Александър Кашъмов.

От наблюдаваните институции до този момент само 23% имат секция на сайта си за проекти от нормативната база, а едва 31% от всички общини имат секция, където обявяват поръчките и проектите си.

Все още са много случаите институциите да не въвеждат информация за обществените поръчки, все още е малък и процентът на публикуване на сключените договори.

Сред най-важните препоръки на ПДИ е  да се въведе в Закона за обществените поръчки задължение за публикуване в цялост на договорите в онлайн регистъра на поръчките. Сега практиката изобилства с откази на информация заради зле разбираната търговска тайна.

Сред основните препоръки в доклада е да се въведе разпоредба в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с която да се овласти конкретен орган, който да отговаря за изпълнението на закона.

Според направеното от изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева обобщение, това, което се случва в институциите, показва, че няма вътрешен контрол и унификация. Практиката показва, че за да се подобрят нещата, трябва да има натиск. Положителен факт е, че  правителството  се присъедини към глобалната инициатива за отворено управление, но определящо за ефективността на инициативата ще е включването на гражданското наблюдение, коментира още Гергана Жулева.

Според Програма Достъп до информация трябва да се въведе в законодателството задължение за подпомагане на заявителите. "Не може гражданите и журналистите – които са и основните фактори за позитивното развитие в България – да бъдат в постоянна война, коментира Кашъмов. 

Практиките, разгледани от ПДИ по неспазване от институциите на Закона за достъп до обществена информация са 257 за 2011 г., а случаите, свързани с нарушение на личните данни – 47.

Най-често се е търсела информация от централните органи на изпълнителната власт (123) и от общинските структури (100). От разгледаните случаи 230 са на граждани, а ПДИ е подпомогнала и при 80 случая журналисти.

Отбелязано е подобрение в предоставяне на информация от традиционно затворени институции, като от фондацията посочват примери със Софийскта градска прокуратура и Министерството на финансите. Отбелязват се и добри практики при публикуването на информация в интернет.

Дарина Палова, експерт от ПДИ, обаче посочи, че промяна при предоставянето на обществена информация се забелязва най-често при смяна на властта или при преструктуриране на една институция, което означава, че положителните тенденции не са стабилни. Такъв пример тя даде с предоставената информация за помилванията след встъпването в длъжност на президента Росен Плевнелиев, която преди това е била отказвана нееднократно.