Хляб и благословия за пчелите - лечебен мед за хората

8 юли е известен у нас като летния празник на пчеларите, чийто покровител е великомъченик Прокопий Кесарийски, загинал за вярата си светец, който е наричан още Прокопий Пчелар.

На този ден преди изгрев слънце стопанките на дома приготвят две погачи, наричани "боговици", в чест на Господ и на св. Прокопий. Пчеларите носят хлябовете при пчелините, поставят ги върху пъстри месали на земята, прекадяват ги по три пъти, мажат ги обилно с мед, а след това ги разчупват високо над главите си с пожелание за плодородие.

В повечето райони, където пчеларството е с дълбоки традиции - Сакар, Странджа и Родопи, пчеларите изпълняват и ритуала "подрязване" - те отчупват по парче от всички пчелни пити в кошерите.

Парчетата се скриват на тайно място, където да престоят до следващата година, а с меда от тях, на който приписвали магически свойства, лекуват редица болежки: болно гърло, ухапвания от насекоми, уроки и шарка. Други пък носят новия мед за освещаване в църквата, след което го раздават на близките си, а питата, която даряват на светеца, покровител на пчеларите, се нарича "тръвнена пита" (обреден хляб с изображение на кошер).

Според българските народни представи пчелите са посредници между човека и Бога, а медът, който правят, е благословен и натоварен с магическа лечебна сила, защото пчелата попречила на Слънцето да се ожени. Дори злите сили като самодивите, караконджолите и орисниците не закачат пчелите, защото също обожават мед. Съществува и поверие, че душите на починалите кръстени деца кръжат под Райското дърво, превърнати в пчели.

Образът на пчелата е с богата символика, но най-често повтарящото се значение, застъпено в много религии и митологии, е свързано с идеята за висш, божествен произход на насекомото. То е носител на плодородие, мъдрост и трудолюбие, обитаващо видимия и невидимия свят. В раннохристиянските представи е символ на Христовото възкресение, защото сълзите, които отронил Исус от кръста, се превърнали в пчели.

В скандинавската митология дървото Игдрасил (Световното дърво) е пропито с живителен, свещен мед. В преданията и космогоничните митове пчелата винаги е на страната на боговете и против злите духове. В една богомилска легенда се открива съчетание от пчелни мотиви, предадени с изображения на стрели, и сватба на Слънцето на фона на вечния двубой между Доброто и Злото.

В индуизма срещаме пчелата като символ на боговете Индра, Вишну и Кришна, а производството на мед се свързва с духовното познание и усъвършенстване. Египетски мит пък разказва как сълзите на бога Слънце Ра се превърнали в пчели, подобно на историята за Исус. В Сирия образът на божественото насекомо се среща в историята за лъва на Аллах, който бил принц на пчелите, които пък са сравнявани с ангели.