Хората на Кунева излизат от властта, ако не се приеме антикорупционния закон

"Има нагласа и политическа воля да се приеме Законът за противодействие на корупцията по високите етажи. Още преди казахме, че по-мек закон не може да се внесе, а сега е внесен по-радикален. Корупцията е основен бич на нашето общество и все отнякъде трябва да започнем борбата, независимо какво ще предизвика. Хората по високите етажи да приемат, че ще се навлезе в личната им сфера". Това заяви по bTV проф. Даниел Вълчев от "Движение България на гражданите” (ДБГ) от Реформаторския блок, цитиран от партийния пресцентър.

"Ако не се приеме законът, опасявам се, че ще имаме рязка реакция. То и за г-жа Кунева няма да има друг вариант, ако за втори път бъде бламиран законът", коментира Вълчев в отговор на въпроса ще напусне ли ДБГ управлението, ако законът не се приеме.

По думите му по-различното в новите текстове от предишните, които бяха отхвърлени от парламента, е, че освен Комисията за конфликт на интереси и БОРКОР, в българското "ФБР" ще е и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. "Това ще е българското ФБР. Към момента част от тези органи работят ефективно, но друга част – никак", поясни бившият просветен министър и депутат от НДСВ, сега член на партията на Меглена Кунева.

Вълчев разясни, че кръгът на лицата, задължени по този закон, ще се разшири и ще включат: първо - висши длъжности, като министри, депутати, зам.-министри; второ – лица, които харчат публични пари, като например директори на болници; и трето – лица, в чиито правомощия влизат дейности, при които се създава корупционен риск, каквито са например главните архитекти.

Вече няма да се подават две отделни декларации, а една обща – за конфликт на интереси и за имущество, отбеляза още политикът. За пръв път ще трябва да се декларира и имуществото на хората, с които задълженото лице е във фактическо съжителство. Това означава - когато лицата са живяли заедно над 2 години и имат общо домакинство или деца, или пък отговарят на други ясно дефинирани условия.

По отношение на анонимните сигнали за корупция, той каза, че "като видят необяснимо богатство, хората трябва да могат да реагират, независимо дали с имената си или не. Според Вълчев сигналите не се делят на подписани и неподписани, а дали издържат на предварителната проверка за фактите, които съобщават. "Ако се установят тези вписани в сигнала факти, тогава започва същинската процедура за установяване на истинския размер на имуществото на проверявания, но не и без данни", мотивира се той.

Като друг важен елемент в закона той цитира, че "задължените лица вече не декларират само тяхното имущество, но и това, което трайно ползват – не по-малко от 3 месеца в рамките на 1 година, като превозни средства и недвижимо имущество".

"Инспекторите от Бюрото за разследване пък ще минават на първоначален, периодичен и инцидентен тест за лоялност, в това число и с полиграф. Във всички напреднали държави има тестове за лоялност. Бюрото ще се избира от парламента и един от 5-членното му ръководство ще бъде избран за председател", обясни Надиел Вълчев.