1,6 млн. души у нас живеят под прага на бедността – 211 лева. В същото време се раздават едва 40–50 000 тона храни годишно, които достигат до около 20 000 души.
Хранителното подпомагане в момента е ограничена услуга, която се предоставя спорадично на малко хора. Именно заради това има нужда от ново решение – създаване на ефективна хранителна банка.
Това заяви Марина Бракалова, директор на Фондация за общностно развитие (ФОРА) на годишна среща "Създаване на ефективен модел за хранителни банки в България".
Какво представлява хранителната банка?
Хранителната банка е организация, която набира, получава, инвентаризира, складира и раздава дарени хранителни продукти, като следи за спазването на стандартите за контрол и безопасност на храните.
Банката набира от своите партньори - хранителните вериги, стоки, които нямат търговски вид или пък са с изтичащ срок на годност, и ги раздава по най-бързия начин на нуждаещите се.
В над 43 страни по света има работещи хранителни банки, които подпомагат 40 млн. души в нужда. Под знака на Европейската федерация на хранителни банки работят 240 банки в 21 държави. През 2010 г. са раздадени 359 960 тона хранителни продукти на обща стойност 992 млн. лева, които са достигнали до 4,9 млн. души в Европа.
Мрежата от хранителни банки в САЩ се нарича "Да нахраним Америка". През 2010 г. в нея участват 200 банки, които са предоставили 1,4 млн. тона храни на 37 млн. души.
Хранителните банки осигуряват ресурс за 15 млн. души по света. Това са едва 5% от гладуващите. Тази форма на дарителска организация не може да проблема с глада, но осигурява среда за излизане от бедността, заяви Крис Ребсток, вицепрезидент на Глобалната мрежа на хранителните банки.
При хранителната банка няма губещи, тя не изисква допълнителен ресурс – използват се дарени храни, предоставени складове, служителите на организацията работят на доброволен принцип. От нея ще спечелят и социално слабите, и бизнесът, заяви Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите.
Хранителната банка е идея, която ще скъси дистанцията между бедни и богати, смята министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Предизвикателства пред създаването на хранителни банки у нас
Форум "Хранителни банки" се инициира и координира от ФОРА. Възможността за създаване на хранителна банка в България се проучва от една година. За целта е създадена междуведомствена група от Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Българската агенция по безопасност на храните, която все още разглежда необходимостта и възможностите за създаване на хранителна банка у нас.
Един от проблемите през развитието на хранителните банки е, че у нас се плаща ДДС върху дарените продукти. При хиляди тонова храна това би бил голям разход за бизнеса. Необходими са данъчни облекчения.
В други страни унищожаването на големи количества храна е много скъпо и затова търговските вериги предпочитат да даряват. У нас обаче това не е така – дали ще унищожиш няколко килограма или няколко тона продукти е горе-долу еднакво като стойност, особено при животинските продукти.
Даряването на големи количества храна се нужда от добра организация и логистика – складове и хладилници за съхраняване, камиони за транспортиране. Бизнесът има готовност да дарява, но се нуждае от надежден партньор, смята Бракалова.
Целите, които си поставят създателите на хранителната банка в България, са висок процент на обслужени хора при ниска себестойност на услугата. Банката има намерения да раздава 250 тона храна годишно, като достига 20% от гладуващите у нас – около 300 000 души, като идеята е този процент да се увеличава всяка година.