Христо Иванов: Прокуратурата не бива да получава прекалено големи правомощия по гражданските дела

Прокуратурата не бива да получава прекалено големи правомощия за намеса в граждански дела, а да заработи ефективно по наказателните. Това коментира министърът на правосъдието Христо Иванов пред БНР във връзка със законопроекта, внесен през миналата седмица от ГЕРБ.

По думите на Иванов няма опит да се бламира съдебната реформа от страна на ГЕРБ, а по-скоро е било недооценено как ще прозвучи това. Но на централните политически въпроси на реформата не може да бъде отговорено без промени в Конституцията. А централният политически въпрос на съдебната реформа е един - как да имаме прокуратура, която е ефективна, която е фокусирана наистина върху наказателното производство, и как тя да бъде достатъчно имунизирана от изкушения да се включва по един или друг начин в политическия живот и разпределението на властовия ресурс в страната, заяви правният министър.

"Ние трябва да се придвижим колкото се може по-далеч от прокуратурата, която е безконтролна, която има свръхправомощия да се меси в гражданския оборот, в отношения, в които няма какво да прави гражданското обвинение. Намираме начин, без да компрометираме нейната професионална независимост, да я интегрираме в някаква система за демократичен контрол и отчетност. Подобни действия и кръпки не са в съгласие с този консенсус", каза Иванов.

Той подчерта също, че прокуратурата трябва да носи отговорност за несправянето с важните дела. "Когато и ако стигнем до следващата вълна пресконференции със или без шум, следваща вълна обвинения, задържания на лица от различни ешелони на властта, със страшна тежест ще се появи въпросът какво виждаме ние. Дали този път става въпрос за нещо сериозно, или отново ще видим една кампания, която ще насити това лято с вестникарски заглавия и след три години на много по-задни страници на вестниците тези казуси ще угаснат и изтлеят в съдебните зали. Време е да си отговорим на въпроса кой ще носи отговорност за несправянето с тези казуси, включително по законодателен път", коментира Христо Иванов.

Министърът допълни, че Министерският съвет се е ангажирал да погледне в очите този въпрос, в рамките на своите правомощия. Съдебната реформа може да бъде завършена само с промени в Конституцията, но за момента политическа воля за такива промени липсва, посочи министърът на правосъдието.

"По отношение на съдебната система - невинни няма. Нито в ръководството на съдебната власт, нито в парламента. Така че въпросът е все пак да стигнем до някакъв резултат. Очевидно няма политическа воля да се повдигне темата за промени в Конституцията по достатъчно сериозен начин, но и има доста неща, които могат да се направят на законодателно ниво. Нека да ги свършим тях и вече ще видим от там нататък как продължаваме. Въпреки всичко, което се изприказва по отношение на стратегията за съдебна реформа, Христо Иванова смята, че тя е достатъчно конкретна, че да позволява на депутатите в очертаните от нея рамки да предлагат конкретни алтернативи. Самият факт, че ние виждаме два законопроекта, които са толкова сходни, показва, че стратегията очертава достатъчно ясно едно поле. Моята отговорност е да направя всичко възможно да има реформа. И дори това да не е пълната реформа, която трябва да се случи, да придвижим ситуацията от мъртвата точка, в която е", заяви още министър Иванов.