Шест партии влизат в НС. ГЕРБ остават първи, но с малко

Шест партии влизат в Народното събрание, ако парламентарните избори бяха днес. Това показва представително изследване на Института за модерна политика, проведено между 1 и 8 ноември сред 1000 пълнолетни българи от 86 населени места в страната.

"Избирателите биха "пратили" в парламента шест формации – сегашните парламентарни партии ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака" и РЗС, както и партията, създадена от Меглена Кунева и Даниел Вълчев", посочват авторите на изследването.

За ГЕРБ биха гласували 26,1% от избирателите. "Управляващите се радват на стабилна подкрепа, най-вече заради липсата на тяхна алтернатива в дясното пространство.След три години на власт се наблюдава и естествена ерозия на желанието да се гласува за ГЕРБ, но засега това не застрашава водещото място на партията", отчитат анализаторите.

БСП "диша в гърба" на ГЕРБ – партията би била предпочетена от 21,1 на сто от гласоподавателите, като от Института за модерна политика допускат, че това е максималната моментна мобилизация на левицата.

"Въпреки скъсената разлика между БСП и ГЕРБ, в сравнение с резултатите от предходните парламентарни избори, левицата все още не съумява да се наложи като убедителна и печеливша алтернатива на управляващите", се посочва в анализа.

Движението на Ахмед Доган отново би имало гарантирано място в Народното събрание с 4,9 на сто от всички избиратели.

От новосъздадените политически сили място в следващото НС намира партията на Меглена Кунева, която събира 4,3%. Според анализаторите причините за липсата на разрастване на електората на "Движение България на гражданите" може да се търсят във факта, че бе създадена поредната партия, с което тя изхаби енергия от президентския вот, когато се яви като "граждански кандидат", самоопределянето ѝ като дясна, където дели гласоподаватели с други формации и факта, че водеща роля в партията ѝ имат бивши кметове и министри като Найден Зеленогорски и Даниел Вълчев, които вече са били част от статуквото на властта.

Другите две партии, на които изследването отрежда място в следващия парламент са "Атака" и РЗС, съответно с 3,6 и 1,9%. Тук привидно те не прескачат 4-процентната бариера за влизане в парламента, но социолозите правят уговорката, че процентите са изчислени на база броя на всички респонденти, а не само на тези, които биха гласували.

Същшевременно, от всички запитани, едва 21,1% декларират, че няма да дадат гласа си на парламентарните избори. Анализаторите обаче отбелязват, че високата електорална готовност почти винаги е надценена в сравнение с действителната мобилизация на вота.

С подкрепа около и под 1% са СДС, ДСБ и НДСВ, сочи още изследването.

Политиците с най-висок рейтинг традиционно остават Президентът Росен Плевнелиев и министър-председателя Борисов. Според изследването одобрението към тях е съответно 59,9 и 48,3%.

На трето място е регионалният министър Лиляна Павлова с 43,4 на сто, следвана от земеделския министър Мирослав Найденов с 39,2% и Меглена Кунева с 38,2%.

Друг интересен въпрос, на който изследването се опитва да даде отговор е "Кои от нашите сънародници от съвременна България ще бъдат в учебниците по история след 20 години?".

Първото място, без изненада, е за премиера Бойко Борисов с 32% от запитаните. 18 на сто от участниците обаче не посочват нито една съвременна личност като достойна за иосторическата памет. Следващият, който събира най-много подкрепа е доскорошният президент Георги Първанов с 9%, а с 8 на сто е експремиерът Сергей Станишев.

Пръв от десните политици с 5 на сто е бившият министър-председател Иван Костов, като той изпреварва с процент първия демократично избран президент Желю Желев. С по 3% ги следват Ахмед Доган и Волен Сидеров.