The Hill: Западните сили трябва да се вземат с Балканите

Казват, че които не се учи от историята, е обрече да я повторя.

Да се надяваме, че вицепрезидентът Джо Байдън и македонският премиер Никола Груевски имаха на ум именно това, когато се срещнаха по-рано този месец и обсъдиха интеграцията в ЕС и НАТО, нажежаващата се политическа схватка в Скопие по повод предстоящите парламентарни избори, и мигрантската криза, която раздробява Европа.

Ако 20-ти век ни научи на нещо, то е, че Балканите предизвикат кошмари, когато не действаме правилно. Първата световна война започна в Сараево, където сръбски националист уби гостуващия наследник на австро-унгарския императорския престол.

Втората световна война е продължение на Първата заради прекалено суровия Версайския договор. Балканите бяха регионът на следващите големи войни в Европа. След самовзривяването на комунизма и рухването на Желязната завеса, Югославия се разпадна няколко минидържави, което бе подхранвано от етнически и религиозни конфликти. Старата битка между мюсюлмани и християни отново изплува на повърхността.

Научих това лично, докато служих като морски офицер на Балканите и Адриатическо море през 1990-те при операциите на НАТО в Босна и Косово. Да припомня, че мюсюлманските османски турци бяха окупирали християнска Югоизточна Европа векове наред.

Местните хора говорят за турската победата над сърбите на Косово поле през 1389 година сякаш тя бе вчера. Религиозните войни продължават като легенди. Подобно на Влад Цепеш, балкански владетел от 15 век, известен днес като Дракула. Влад е получил кръвожадния псевдоним, защото набивал на кол мюсюлманите на територията на днешна Румъния, както впрочем те са правили с християните.

Днес международни джихадисти се стекоха в Босна, за да "защитят мюсюлманите". Сред тях бе и Халед Мохамед, етническият пакистанец от Кувейт, който най-вероятно е организаторът на атаките от 11 септември 2001 година.

Трагичното е, че Балканите могат да бъдат разкъсани отново, започвайки този път от Македония. Задаващата се мигрантска вълна може да бъде много по-голяма заплаха от политическата криза с изборите. Това е, защото Македония е заобиколена от три страни от Европейския съюз и от НАТО, които обаче се грижат за всеки друг, но не и за нея.

А разположена по северната граница на Гърция, тя е централният канал по пътя към по-богатите страни. Само през миналата година над 700 000 бежанци са минали през Македония – нещо немислимо за една нация от 2 милиона души.

И тя все още е оставена сама да се справя с тежкото положение. Но по-лошото е, че с идващата пролет потокът от хора от Близкия изток отново ще залее страната. До момента Македония избегна големи бедствия с мигрантите, заради което заслужава признание. Но какво ще стане, когато по-богатите страни като Германия, Швеция и Франция затворят границите си и се справят с миграцията – процес, който виждаме, че вече е тръгнал?

Македония ще се окаже пълна с безкраен брой мюсюлмански лица, търсещи убежище – ето това ще се случи. И макар Скопие да не е толкова богат и бляскав като Берлин, Стокхолм или Париж, македонската столица със сигурност е за предпочитане пред Дамаск, Багдад и Кабул. Подобен катаклизъм лесно може да предизвика следващата война на Балкани, където Македония е толкова крехка. Тя едвам оцеля след гражданска война само преди 15 години, водена от етническите албанци мюсюлмани за независимост.

И така - какво да правим?

Първо, нека не забравяме Македония и Балканите. Те също заслужават нашата подкрепа, нищо че Северна и Западна Европа присъстват много повече в заглавията. Второ, да бъде създаден Балкански център в Скопие.

Това трябва да включва доста голям контингент на НАТО за борба с трафика на хора, оръжие и наркотици. ЕС трябва да помогне на Македония да вдигне подобно на Унгария ограда по границата й с Гърция, която доказа, че е неспособна да се справи с мигрантите.

Трето, Гърция да спре да блокира интеграцията на Македония в икономическите и военни съюзи на Европа заради спора за името. Разбира се, всеки знае, че древногръцкият герой Александър Велики е бил "македонски" и е роден в Пела, Северна Гърция. Но това беше 356 г. пр.н.е.

На последно място, трябва да се държат под око самите избори в Македония. Груевски, който бе премиер от 2006 г. до оставката му миналата седмица, е изправен пред скрито предизвикателство от основната лява опозиционна партия, която планира да бойкотира изборите в името на една по-задкулисна схема.

Опозиционният лидер Зоран Заев бе пуснал тайно записани и подправени разговори на премиера и се опита да го шантажира, което е немислимо за една западна демокрация. Понеже партията на Заев изостава в допитванията, единственият им шанс да спечелят е изцяло да заобиколят изборния процес.

Намесата на Москва е лесно да се види – Кремъл мрази европейската интеграция. Въпреки, че спрямо мигрантската криза ЕС е изоставил Македония, той поне е отговорен като посредник в предизборната криза – той трябва да накара 4-те главни партии в Македония да спазят демократичния процес и да проведат изборите през април, както бе договорено миналото лято.

Интересно е, че при оставка, Груевски публикува изявление, в което попита "ще продължат ли политическите караници да ни връщат назад"?" Да се надяваме, че няма. Погрешните действия на Балканите струват много скъпо.

Макар че днес няма недостиг на рискове за Запада, би било голяма грешка, ако той не се ангажира градивно.

Статията на Джей Дий Гордън (J.D. Gordon) е публикувана в авторитетното политическо издание The hill. Гордън е бил главнокомандващ ВМС на САЩ и бивш говорител на Пентагона. Работил е също в администрацията на военния министър през 2005-2006. Бил е старши научен сътрудник и съветник на редица мозъчни тръстове в столицата Вашингтон.