Борислав Цеков: Мюфтийството да прехвърли имоти на държавата срещу дълга

Добро законодателство с гняв не се прави. Така казваше човекът-парламент Гиньо Ганев. Бедният, само ако знаеше, че ще дойде време, когато закони ще се правят с посредственост и некомпетентност. Вече живеем в такова време. Никога парламентът не е бълвал такива камари калпаво законодателство.

Преди беше сериозен упрек, че един закон е писан "на коляно". Днес ги пишат на хвръчащи листи докато се облекчават по малка нужда, а с другата ръка цъкат есемеси. Поне така изглежда законотворчеството на 44-то Народното събрание като правна техника и съдържание. Примери бол, но да вземем най-пресния - финансовата амнистия на вероизповеданията. 

Казвал съм го още в парламентарните дебати по действащия днес закон, който внесох в първия ден от мандата на 39-то НС, на 5 юли 2001 г. От гледище на държавността и правата на гражданите, Законът за вероизповеданията е фундаментален закон, който в морално-политическата йерархия на държавните актове стои непосредствено след конституцията. Затова трябва да се подхожда обмислено, стратегически и дългосрочно. С ясна визия са това какво се цели и какви правни и обществено-политически последици ще има една или друга промяна. 

Повече от 15 години никой не посмя да пипне приетият през 2002 г. закон тъкмо поради тази особеност. Но след 2015 г. на преден план излязоха много сериозни проблеми, някои от които тлееха дълги години. Турболетнтите геополитически процеси извадиха на повърхността ескалация на ислямския тероризъм, подмолно нахлуване на уахабитски емисари сред мюсюлманските общности на Балканите, "стратегическата дълбочина", с която Ердоган се опитва да възкресява мрачния за българския народ спомен за Османската империя. Противоречивата линия на американските неоконсерватори като вече покойния Макейн и глобалистките аспирации на администрацията на Обама и Хилъри, задкулисно толерираха радикалния ислям. Днес те са отстранени от властта в Белия дом, но светът все още консумира последиците от тяхното заиграване със силите на мрака в Близкия Изток. Радикалният ислям полази като едра шарка Европа, която преди това беше заразена от глобалистките елити с мулти-култи имунна недостатъчност. Капсулирани общности, шариатски порядки и етнически анклави. Еврабия по думите на знаменитата Ориана Фалачи. Всичко това предизвика оправдана реакция. В редица държави започнаха да се поставят прегради пред финансирането на ислямските общности от чужбина. Въведоха регистри за даренията (Холандия), затварят джамии, в които се проповядва радикален ислям (Австрия), въведоха конституционна забрана за нови минарета (Швейцария). 

У нас стахаме свидетели на открито използване на ислямската религия за партийно-политически цели с основаването на фракцията на Лютви Местан. В парламентарните избори през 2017 г. имами агитираха открито за кандидатите на ДОСТ, в някои джамии се разпространяваха предизборни материали. Дейност изрично забранена от Конституцията. Това се съчета с обстоятелството, към което българската държава има странна търпимост от доста време – Република Турция финансира съществена част от разходите за заплати и издръжка на българското мюсюлманско изповедание.

Тези процеси трябва да бъдат пресечени из корен, защото са сериозна заплаха за националната сигурност. И заедно с това изправят пред рискове социо-културната идентичност и цивилизационната принадлежност на българската гражданска нация, като единна нация с европейски и християнски генезис, в която днес има етническо, религиозно и културно многообразие. И в която мнозинството уважава идентичността и традициите на малцинствата, а те – малцинствата – се вписват в националния контекст, уважавайки ценостите и традициите на мнозинството. Това е фундаментална конституционна повеля, по която не може да има никакъв спор. България е единна еднонационална държава, а не мултикултурно образувание, в което паралелно и изолирано едни от други съществуват етнически и религиозни сегменти.

Радикалният ислям е отрицание на всичко това. Финансирането на исляма от държави с друга цивилизационна принадлежност и с друг подход в отношенията "държава-религия", каквито са държавите от Близкия Изток и съседна Турция, също е такова отрицание. 

Променените реалности наложиха да се търсят законови промени в защита на националния интерес. Първо на експертно, а после и на висше институционално ниво се формираха идеи за промени в механизмите на финансиране на вероизповеданията у нас и пресичане на недопустимите външни зависимости на българските мюсюлмани.

Първи публично с такъв пакет от законодателни идеи се ангажира президентът Радев. После, през м.май 2017 г. под негова егида Консултативният съвет по национална сигурност единодушно реши, че финансовите връзки между Турция и мюсюлманското изповедание у нас трябва да бъдат прекъснати, като за целта се въведе модел на държавно субсидиране на вероизповеданията. Това е консолидираната държавническа позиция. 

Как обаче я претвориха в правна действителност партиите в парламента? Както само те могат – некадърно, със скандали и без сериозно експертно и обществено обсъждане. ГЕРБ, ДПС и БСП внесоха законопроект миналата година. Беше похвално, че се прави с консенсус между управляващи и опозиция. Вместо сериозно експертно и парламентарно обсъждане по тези предложения, започна примитивно политиканстване. "Патриотите" внесоха свой законопроект с откровено противоконситтуционни текстове, писани в пристъп на кръчмарско патриотарство, без грам държавническа зрялост и разбиране за национален интерес. А националният интерес по темата вероизповедания е един – приобщаване на всички към нацията и държавата, а не изолация и репресия.

С триста зора накрая приеха що-годе прилични норми за държавно субсидиране. Поради липса на воля и последователност обаче се отказаха от уместните предложения за отчетност и ограничаване на получаването на дарения от чужбина. И няколко седмици по-късно се сетиха, че те хубаво мислили, ама пак не са го измислили. Оказа се, че основната цел на промените – да се обезпечат финансово вероизповеданията, и в частност мюсюлманското, което сега се финансира от чужда държава, не може да се изпълни по чисто технически и юридически причини. Когато имаш дългове, държавната субсидия ще отива за погасяването им, а не са заплати и издръжка. Сиреч, въпреки промените имамите ще продължат да си получават заплатите от Турция. Така се стигна до проекта "Цветанов-Карадайъ" за опрощаване на повече от 8 млн., от които огромната част дългове на мюфтийството.

Финансова амнистия със закон е възможна, спор няма. Но е редно да се прави с отделен закон, а не с поправки в Закона за вероизповеданията. Но големият въпрос обаче е не по процедурата, а по съдържанието. Несъмнено трябва да се реши въпросът с тези дългове, за да се изпълни държавническата цел – нашите изповедания да са финансово независими от чужди държави. Но начинът, който предлагат ГЕРБ и ДПС, е неприемлив. Не може да се опрощават дългове просто ей-така. Срещу този дълг управляващите трябва да поискат две неща.

Първо, мюсюлманското изповедание да прехвърли на държавата равностойни имоти – от сградата на театъра в Сливен, през тази на мюфтийството в София и пр. По списък. Държавата ще им плаща заплатите и ще им опрости дълговете срещу което те се отказват от свои имоти.

Второ, мюфтийството трябва да се откаже от всички съдебни претенции за възстановяване на "вакъфски" имоти. Този въпрос е решен веднъж с Българо-Турския протокол от 1909 г. при уреждането на финансовите аспекти на българската независимост и с устава на мюсюлманското изповедание от 1919 г. Имало е специална процедура с участието на представител на българската държава, според която имоти на бившите вакъфи са предавани на мюсюлманското изповедания. Направено е за някои, за повечето не  е. Въпросът е приключен.

После всичко това е  обезсилено от Закона за изповеданията от 1949 г. А днес от правно гледище сме в условията на Rebus sic stantibus, т.е. обстоятелствата са коренно различни, има нов конституционен ред, няма Османска империя, няма вакъфи.

Затова главният мюфтия Мустафа Хаджи е длъжен да оттегли всички претенции към България. И понеже го споменах поименно, не мога да оставя без коментар една негова недопустима реплика. Можело било у нас да стане като в Сърбия и Косово, подмята тънко мюфтията след срещата в МС. Господине, трябва да сте пределно наясно, че етническият мир в България е общо достояние и общ принос, а не дар от мюсюлманското малцинство за българския народ. Трябва да пазим този мир като очите си. Заедно. Защото разрушаването му (недай Боже!) би било катастрофално предимно за мюсюлманската общност. Защото България не е Косово.

Борислав Цеков, "Труд"