Терминът "модерно робство" се използва за описание на ужасната реалност в живота на някои хора, но се използва избирателно. Избягва се обяснението, че то всъщност е доминация на една група хора над друга. Исторически погледнато, робството е означавало много повече от простото отнемане на собствеността на един човек от друг, трябва да се погледнат снимките на уплашените хора, оковани във вериги, за да се стигне до разбирането как хората стават жертви и лишени от своята човечност.
Робите са институционално обезсилени и вечно перманентно зависими в този капризен свят. Те са задължени да зачитат закони, които не ги защитават или се възползват от тях, живеят между загубените си социални позиции и нови общности и идентичности. Робите просто са "маркирани" да бъдат различни, като хора без права, хора, които могат да бъдат отхвърлени и унижени. Те нито могат да си поставят цели, нито могат да ги преследват. При обявяването на много имигранти за "нелегални" и "депортируеми", като им отказва работа, дом или дори възможността да сключват брак, Обединото кралство им заявява, че те са "нежелани" и нямат никакви права, сочи анализ на Open Democracy.
Анализът посочва, че не са малко тези чужденци в Обединеното кралство, които са били студени или бежанци и сега могат да загубят правата си за пребиваване на острова. Някои могат дори да се възприемат като британци. Но за всички тях властите са на мнение, че или трябва да си вървят или да бъдат ефективно заточени в периферията на обществото.
"Днес много имигранти във Великобритания изпитват ограниченията върху свободата, която може да се свърже с робството. Те не са нечия собственост и не е задължително винаги да работят за печалбата на другите, но не могат да се издържат сами законно и живеят под постоянната заплаха от задържане или депортиране", сочи анализът.
Наказанията във Великобритания за имигрантите са административни – резултат от бюрокрацията. Опирайки се на много изследвания, неотдавнашно проучване показа колко могат да навредят на чужденците задържанията. Задържането често се рекламира като средство за улесняване на депортирането, но въпреки реториката последните данни сочат само 53% от задържаните напускат страната.
Много имигранти след освобождаването от арестите трябва или да спазват полицейски час или пък се контролират с електронни устройства. Те задължително трябва да пребивават на конкретен адрес или да се подписват в имиграционните центрове, където, естествено, могат да бъдат отново задържани без предупреждение. Най-малко 5 000 имигранти във Великобритания са под мониторинг.
Неотдавна вътрешният министър Тереза Мей се похвали, че е създала "враждебна среда" за имигрантите. Сега Open Demoracy критикува остро опитите на държавата да подчини чужденците, като се отнася към тях като "роби" в модерното време. Но по всичко личи, че това няма да се случи. Особено след вчерашната реч на Нейно Величество, написана от управляващите и произнесена сякаш само към тези, които "носят чиста кръв".
Всъщност политиката на кабинета "Камерън" много напомня за една сюжетна линия от романа на известна британска авторка. Във въпросната книга се появява митична огромна змия, която започва да напада всички деца на магьосници, които не са "с чиста кръв". Сетихте се вече сигурно, че става въпрос за "Хари Потър". Но същата сюжетна линия завършва с убийството на змията, чиято отрова не винаги е смъртоносна.