Въпреки разногласията, Европа все пак остана единна в подкрепата за Гърция

Европа се обедини около идеята отново да помогне на слабата гръцка икономика, след като в четвъртък парламентът в Атина одобри новата спасителна програма, коментира EurActiv.

Европейската централна банка увеличи спешното финансиране, за да улесни плащанията за гръцките кредитори, въпреки че механизмите за контрол ще трябва да останат активни, за да се избегне фалит на местните банки, които се очаква да отворят врати в понеделник.

Финансовите министри на ЕС също така одобриха допълнителни 7 милиарда евро под формата на междинни заеми. По този начин страната ще може да извърши плащането към Европейската централна банка, което е насрочено за понеделник, както и да погаси задълженията си към МВФ.

Заемите окончателно бяха приети в петък (17.07), след като гръцкият парламент да одобри молбата на Берлин за отворен разговор по три-годишната спасителна програма – трета за Гърция през последните пет години, на стойност от 86 милиарда евро.

Пак в петък Европейският механизъм за стабилност (спасителния фонд ESM на еврозоната) взе официално решение да започне преговори с Гърция за трета спасителна програма, която може да достигне до 86 млрд. евро през следващите три години, се посочва в официално изявление на Фонда. С това решение завършва една много бурна и инфарктна и седмица, започнала със споразумение между лидерите на еврозоната и премиера Ципрас, последвано от гласуване в парламента на Гърция на пакет от строги мерки за икономии и приключила с осигуряванена спешно мостово финансиране на Атина за 1.16 млрд. евро, целящо да се избегне гръцки фалит в началото на следващата седмица (на 20-и юли), когато страната трябва да погаси задължения за 4,2 млрд. евро към ЕЦБ и по този начин да се предотврати риска от сценарий "Grexit" (излизане на Гърция от еврозоната), обобщава БНР.

Това решение на фонда ESM проправя пътя на институциите да преговарят с гръцките власти за нов Меморандум за разбирателство с подробно описание на договорените макроикономически реформи и на политическите условия, свързани с финансовата помощ от страна на Фонда, се посочва в изявлението на Европейския спасителен механизъм.

Решението на фонда ESM стана факт, следкато и парламентът на Германия одбори нови преговори за трета спасителна програма за Гърция.

Председателят на финансовите министри на еврозоната (на Еврогрупата) Йерун Дейселблум, който е и председател на Европейския механизъм за стабилност, очаква преговорите по третия спасителен план за Гърция да отнемат около четири седмици. Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис също заяви, че споразумението за нова тригодишна спасителна програма за Гърция може да бъде постиганото в рамките на няколко седмици и добави, че въпросът за преструктуриране на дълга ще бъде част от тези разговори.

Редица представители на ЕС се надяват спасителната сделка за Атина да бъде факт до средата на август, когато (на 20-и август) Гърция трябва покрие ново плащане към ЕЦБ за близо 3,2 млрд. евро. Трябва да се има предвид, че текущият "мостов заем" за 7,16 млрд. евро е достатъчен единствено за покриване на финансовите нужди на Гърция до края на юли (за плащането в понеделник на 4,2 млрд. евро към ЕЦБ и за погасяване на двете просрочени задължения към МВФ за общо 2 млрд. евро). На този етап на властите в Атина няма да се отпуска нов заем за покриване на финансовите нужди на страната за месец август. Това може да стане факт едва след успешно приключване на преговорите за трета спасителна програма за Гърция.

Бундестагът гласува "ЗА"

Днес германският Бундестаг  предостави на правителството на Меркел мандат, за да бъдат отворени преговорите. С внушително мнозинство депутатите  гласуваха ЗА поредната финансова инжекция от страна на европейските банки и институции. Така Бундестага даде мандат на правителството да подкрепи третия пакет от спасителни за южната ни съседка кредити.

439 "За", сто и единадесет против и 40 въздържали се е резултатът от днешното гласуване в германския Бундестаг, с което депутатите дадоха мандат на правителството на г-жа Меркел да подкрепи отпускането на нов финансов транш със спасителен за гръцката икономика заем. Това на практика означава, че бюджетът на федералната република ще бъде утежнен за следващата финансова година със 730 милиона евро.

65 християндемократи бламираха канцлера и гласуваха с "Не", на предварителното гласуване в парламентарната група вчера бяха 48.

Награда за Ципрас

Правителството на Ципрас беше отслабено сериозно след своеобразния бунт в партия Сириза. Мнозинството от нейните представители гласува против мерките предложени от ЕС. По този начин той остана принуден да разчита на гласовете на опозицията.

Очаква се, че той ще направи допълнителни промени в кабинета, за да намери заместници на четирима от своите министри, които подадоха оставки.

Според премиера, напусналите са създали ''жива рана'' в партията, но въпреки това той е изразил готовност да се придържа към сделката.

По думите на вътрешния министър, Никос Вуцис дори е възможно да бъдат проведени преждевременни избори през септември или октомври.

Един от най-сериозните критици на Гърция, немският финансов министър Волфганг Шойбле, постави под въпрос дали Атина ще получи окончателно решение за третата си спасителна програма, дори и след парламентарния вот. Той отбеляза, че финансовите нужди ще продължат да се увеличават спираловидно и една ''подстрижка'' на дълга, или пълното му отписване след като Гърция излезе от еврозоната, би било по-добро решение.

''Сега ще видим по време на преговорите, дали има начин да се осъществи нова програма, имайки предвид финансовите нужди, които са се увеличили многократно,'' казва Шойбле в интервю за немско радио.

Президентът на еврогрупата Йерун Дейселблум каза, че би искал дискусиите по отношение на възможен гръцки изход от еврозоната да спрат.

Парламентарният вот в гръцкия парламент бе достатъчно основание ЕЦБ да увеличи общата ликвидна помощ на банките до 900 милиона евро на седмица. Президентът на банката, Марио Драги каза, че е трудно да се вземат решения по отношение на Гърция, имайки предвид ограниченията на програмата за ликвидна помощ, която никога не е имала за цел да предоставя безрезервна подкрепа за банкова система, която е изправена пред колапс.

Според заместник финансовия министър на Гърция, Димитрис Мардас, подкрепата от Европейската централна банка ще подпомогне отварянето на местните банки в понеделник.

В момента тегленето на средства от банкомати е ограничено до 60 евро на ден, за да се предотврати масово теглене на суми и фалити на гръцките банки.

Време за таймаут

Според изявление на Шойбле, разговорите ще бъдат подновени, но той подчерта, че рисковете които са съществували, все още са на лице.

Европейските финансови министри казаха след конференция в четвъртък, че са съгласни ''по принцип'' да започнат отново разговори с Гърция относно новата спасителна програма и призоваха Атина да приеме и втората част от пакета с реформи по план на 22 юли.

Страните извън еврозоната са защитени

Всички 28 страни членки на ЕС се очаква да допринесат към фонда за спасяване на гръцката икономика, въпреки нежеланието на страните извън еврозоната да участват. Великобритания и Чешката Република бяха сред най-активните противници на идеята, но са получили уверения, че техният принос ще бъде защитен чрез предпазен финансов механизъм.

Великобритания прие да участва със средства едва след като финансовият министър Джордж Озбърн заяви, че има задължително споразумение, според което всички използвани британски фондове ще бъдат защитени.

МВФ не се отказва

МВФ отбеляза проблема с облекчаването на дълга в доклад, публикуван тази седмица. Като единствени алтернативи на ''стабилно фронтално подстригване'' са посочени два варианта. Единият е европейските кредитори да отпуснат на Атина 30-годишен гратисен период за дълга, а другият предвижда да се правят по-големи годишни фискални трансфери към гръцкия бюджет.

Тези варианти изглеждат неприемливи за кредиторите от еврозоната, които не искат да казват на данъкоплатците си, че парите, които бъдат отпуснати на Гърция, вероятно няма да се върнат.

Европейската комисия е готова да обсъди преструктурирането на държавния дълг на Гърция, без номинално облекчаване, заяви заместник-председателят на ЕК по въпросите на еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис след телеконференция на Еврогрупата, цитиран от ТАСС.

"Темата за преструктурирането на гръцкия дълг е отново на масата, но не трябва да забравяме, че Европейската комисия не е кредитор на Гърция. Кредиторите са конкретните държави от еврозоната", подчерта той. Според срещата на върха на еврозоната на 12 юли темата за намаляване на номиналната стойност на дълга не се обсъжда.

Европейският съюз официално одобри краткосрочен заем в размер на 7,16 милиарда евро за Гърция, като същевременно предлага гаранции на страните извън еврозоната, че техните данъкоплатци няма да бъдат изложени на риск, посочи още еврокомисарят.

"Имаме споразумение за мостово финансиране. Това споразумение е подкрепено от 28-те страни-членки", каза Домбровскис, като допълни, че заемът ще позволи на Гърция да плати задълженията си към ЕЦБ в понеделник.

Ръководителят на спасителният фонд на еврозоната Клаус Реглинг очаква, че приносът му към спасителната програма за Гърция ще бъде 50 милиарда евро.

Останалите средства ще бъдат осигурени с оставащата помощ от 16 милиарда евро, предоставена от МВФ, както и от приходите от приватизация на активи в Гърция и възможните ограничени допълнителни заеми.

Според писмо, изпратено от Шойбле до президента на немския Бундестаг, МВФ няма да участва в първия транш с помощ за Гърция.

Той трябва да бъде изплатен в средата на август 2015 г., съобщава Ройтерс. Според документа МВФ се ангажира да се включи на по-късен етап, след като бъде извършен цялостен преглед на програмата през есента на 2015 и бъде потвърдена устойчивостта на гръцкия дълг.