Гушкат внуци, пеят народни песни, а важният въпрос е друг

Напред върви политическият башибозук (думата идва от "повредена глава", неорганизирани, недисциплинирани помагачи). Говоря за онези малки партии, които едва ли ще влязат в следващия парламент, затова пък използват медийното време, за да ни шашнат с идеите си. Един деец обяви, че ще уволнят 90% от администрацията и ще превърнат България в корпорация. Друг отново идва с партия от професори, изготвили система за оправяне на България (по-рано на мода беше "немската система"). Трети заяви, че парите били просто хартийки, които можем да си печатаме по желание. Партия "Правото" пък била на потърпевшите граждани. Липсва ми партията на сърдечноболните от 90-те, дано са още живи и здрави!

Особено привлекателна за дебютантите е идеологията на щрауса: ако си заровим главата в пясъка (сиреч почнем да си ядем сами доматите и да развиваме древната си духовност), няма да ни засягат световните кризи, войни и инфлации. В името на заравянето, естествено, трябва да се противопоставяме на Брюксел – един кандидат предупреди, че оттам ни карат да приемем секса с деца и животни, та дори човекоядството. Но общият консенсус на "повредените глави" е около ценностното инатене: в никакъв случай да не приемаме Европейската зелена сделка, бежанците, солидарността с Украйна, участието в обща отбрана, с една дума всичко, което може да помрачи светлия ни национален егоизъм.

Как се събира протестен вот

Кое е най-радикалното нещо, с което можеш да привлечеш протестния вот? Досещате се – да застанеш на страната на врага, който насочва от север срещу нас ядрените си ракети. Това ви обяснява защо повечето малки партии избират твърдо русофилски позиции. Едни ви говорят за неизбежността на руския газ. Други правят странното от логическа гледна точка съждение, че ако се присъединим към една воюваща страна, няма да се замесим във войната. От партията на русофилите заподозряха, че търсенето на шистов газ в Добруджа щяло да бъде прикритие за строеж на ракетни установки срещу Москва. На едно от тези ТВ-плата Волен Сидеров чак се учуди на единодушието по темите, които той бил въвел (заедно с много от конкуриращите го политици). Никой не възрази дори на радикалната му теза, че мястото ни е в Евразия. В анимационния клип на партията му едно детенце яде червена гъбка и се отравя, откъдето поуката е – не яжте отровни (евразийски?) двойници. Само жалко, че не направи традиционния си скандал в "Панорама"; май и той взе да остарява.

Големите партии също не ни глезят с оригиналност. Предлага ни се стабилност, продължаване на започнатото, разум. Дори "Възраждане" се е отказала от стилистиката на предишния си клип (взет от сериала на Зеленски) с избиването на депутатите и сега предлага да ни "вкара в релси". Изключение прави ИТН с чудноватата си самореклама, съчетаваща вица за 7-те самурая, които всъщност били трима, с холивудски кадри от зомби-атака.

Странна символика

Посланието е, че трифоновистите са "сами срещу всички". Не разбрах само ние, избирателите, ли сме зомбитата, които самураите ще доубиват. Предизборният концерт на тази партия, за който са поканили група "Ахат", предизвика любопитен изблик на ревност в социалните мрежи: как така рокът, свещен атрибут на десните, може да се продаде на чалгата? "Сам си избрах тази съдба да бъда на Слави овца" коментира Мартин Иванов във ФБ. А междувременно феновете продължават напразно да чакат концерт на Фейсбук-божеството.

Предизборният рап на Хазарта е от друг порядък: той играе с всичките обвинения, които се отправят към него и партията му. "Според мен за всичко е виновен депутатът Христо" – който взима 70 стотинки от прочутото левче за бензина, носи 30 стотинки на Асен и вече 8 месеца нищо не е свършил в парламента. Всичко това по един античен телевизор от соцвреме. Избирателите естествено ще се разделят на такива, които разбират иронията, и такива, които… абе те така или иначе слушат други музикални жанрове.

Всеки със символиката си. "Просветените патриоти", както са се нарекли, се изобразяват на клипа си в потури, които очевидно смятат за синоним на Просвещението; стожерът на десетилетната "стабилност" Бойко Борисов позира с вечната и святата Лили Иванова; а ДБ ни се представят с нелепа лодка, която вдига платната (какво, отпътуват ли?). На този фон ПП май са се отказали от традиционната видео-пропаганда и засега присъстват в мрежата основно със срещите си в провинцията. И по някоя, предполага се, остроумна реплика като това за свинско със зеле, дето свинското било за приятели на ГЕРБ, а зелето за народа. Не знам доколко тази стратегия работи - би трябвало телевизиите да отразяват тия срещи, както правеха с джипката на Борисов, ама пусто сега не го правят.

Усещане за "голяма тайна"

Нов момент са фалшивите контра-реклами. Например уж спонтанно приближилото до Петков детенце, което му казва, че "Възраждане" ще ви бият. Можем само да се досещаме кой е организирал тази спонтанност. Или вземете уж изтеклите опорки на ПП, които се размятаха из мрежата като някакъв огромен скандал. Всъщност и да са истински, в тях няма нищо особено, защото всяка партия определя някаква линия на поведение. Нямаше нищо особено и в подслушаната парламентарна група на ДБ, дала повод на Трифонов да разтури правителството. Въпросът е да се създаде усещане за някаква страшна тайна, която крият от нас. А ние и без това сме разсеяни, нямаме време да се задълбочаваме.

Объркването на публиката този път достигна апогея си. Има ли газ, няма ли, скъп ли е руският, евтин ли е? Кой е корумпиран, разобличеният или разобличителят? И изобщо ще мрем ли тази зима, както твърдеше Кутев? Или ако гласуваме правилно, ще може да поживеем още малко? Не знаем вече участва ли в изборите служебното правителство и ако не, защо се нахвърли така върху две от участващите партии? Някаква промяна в конституцията ли се е случила, без да разберем? В медийния хаос всеки може да намери доказателства за собствените си позиции. И това е най-добрата стратегия срещу промяна на обществото: предлагат се на всеки отделен избирател аргументи да се чувства уютно в предубежденията си.

Все по-активно в димната завеса взеха да включват социологията. Вече няма партия, която да не ви каже, че има "собствени проучвания", които показват едни други (благоприятни именно за тях) резултати. Разчита се на ефекта "ремарке", при който избирателят се прикача към победителя и решава да не хаби гласа си за някой, който няма да влезе. След "Възраждане", с тяхната измислена "Рисърч груп" и социолозите-доброволци, които удвояваха резултатите им, сега "Справедлива България" ни излезе с някаква "Омега Рисърч". Но проблемът е по-сериозен: подкопан е непоправимо един от ориентирите в предизборната борба. Знаем, че социолозите взеха все повече да грешат - и не само у нас, знаем, че някои от тях съзнателно ни манипулират, но тук сме в съвсем нов етап: с демоскопските данни започват да се държат като с предизборни клипове, а ние да приемаме това за нормално – ами избори са, всеки лъже.

Кой как харчи парите

Едно изследване на Института за развитие на публичната среда дава интересни данни за средствата, похарчени от партиите в първите 10 дни на кампанията. Най-много средства са изразходвали ГЕРБ-СДС: парите им са насочени към трите ефирни телевизии, разбира се и към верните им "24 часа" и "Труд", но и към много местни вестници. След тях по харч - учудващо! - са БСП. Което може би говори за амбицията на тази партия и на нейното ръководство да оцелее. Профилът на "Промяната" е съвсем различен от този на основния им конкурент – тук няма нито една телевизия; разчитат основно на многобройни интернет-медии, чиято публика като че ли спада към по-високия културен етаж.

Неочаквано за мен беше, че на едно от първите места по усвоени пари от различните партии стои в. "Стандарт", който едва ли е най-влиятелната медия. Изглежда това се дължи на някакъв по-сложен ангажимент с мрежа от сайтовете "Брадва" и "Петел", чиято стойност и роля няма смисъл да обсъждаме. ИТН харчи всичките си пари за телевизия 7/8, което се чудя как да тълкувам – дали телевизията е закъсала и има нужда, наместо да помага, да бъде подкрепяна?

Над какво трябва да помислим

Ще кажете – боже мой, каква досада! Но пък трябва ли да са забавни едни избори? Да се мотивираме от това кой лети с кайтсърф, кой гушка внуците си, кой се разхожда с букети, кой пее народна песен в колата си?

Трябва сериозно да помислим искаме ли тази страна да бъде управлявана или пак ще си отмъщаваме на държавата с протестен вот. Ако искаме, идва второ мислене – кои партии биха могли да сглобят прилично правителство и кои никого не искат и/или никой не ги иска? Не е интересно, даже малко уморително идва да мислиш, дано ни се случва по-рядко!

Ивайло Дичев, Дойче веле