Доц. Иво Христов: След Минск - 2, трета част

Сега, една година след преврата в Киев – доколко тези цели бяха постигнати? Веднага бързам да кажа, че са постигнати наполовина. Същевременно, доколкото процесите се развиват динамично, всеки анализ може да отчете само настоящата динамика, но не и някаква тяхна завършеност в обозримо бъдеще.   

Да проследим позитивите, погледнати от запад. От гледна точка на Америка, на Москва бе нанесен силен удар: стопирана или силно забавена бе пълноценната евразийска интеграция около Русия, доколкото Украйна бе извадена от интеграционното уравнение.

Като цяло руското ръководство "проспа" ситуацията в Украйна, не отчете решимостта на геополитическия противник да играе "ва банк" и да отиде докрай в ескалацията на конфликта. Руските управляващи кръгове считаха, че Украйна им е "в кърпа вързана" и че това е своеобразен руски геополитически домен, практически недостъпен за чуждо влияние. В Украйна Русия разчиташе на дългата съветска традиция и най-вече на работата с украинските олигарси – сродни души на ред управляващи в Кремъл. Както правилно отбелязват ред сериозни анализатори (Михайло Погребински, Ростислав Ищенко, Андрей Фурсов), тук се задейства своеобразен "класов" инстинкт на взаимно разбиране и взаимодействие между постноменклатурните елити в двете страни. Смяташе си, че логиката на "тръбата" изчерпва цялата сложност на геополитическия пасианс около и в Украйна и гарантира руския контрол върху страната.(1)

Майданът от 2014 година рязко опроверга тези "шапкозакидателски" настроения в Москва. Със серия от концентрични комбинирани удари Русия бе поставена под търговско ембарго, икономическо запрещение, финансово обкръжение и въвлечена в информационна война по всички направления.

Целите на т.нар. "санкции" са двуяки. Те са насочени както срещу Русия, така и срещу Европа. Последната следва да прекрати успешното си икономическо сътрудничество с Москва, като по този начин тя бива лишена от достъп до нови технологии, финансови ресурси и проспериращи пазари, все фактори ключово важни за нейната модернизация. От своя страна, чрез вкарване в стратегията на икономическо ембарго, Европа губи същото – перспективни пазари, ново финансиране и икономическа еманципация. Единственият мащабен клиент на ЕС остават САЩ, които по пълна програма – чрез Трансатлантическото споразумение, ще поставят под плътен контрол европейските си "партньори". Практически бе прекъсната икономическата интеграция между Русия и ЕС, като на европейската клиентела на Америка й бе посочено мястото – на зависими субекти. Разбира се, съпротивата срещу тези перспективи се засилва с времето, но като цяло тя не бива да се преувеличава.    

Европа няма думата..    

По отношение на Русия, санкционната война, допълнена с прелестите на информационната война, цели да подготви вътрешния руски социален терен за ескалация на напрежението и смяна на политическия режим в Москва. Санкциите целят две групи – руския едър олигархат и новопоявилата се в годините на нефтения бум руска средна класа.   

По отношение на първите – поради тяхната плътна финансова зависимост от Запада, растящите загуби от санкционната война са напомняне, че единственият им изход е да свалят Путин и да сменят геополитическия курс на страната. Резултатът обаче може да бъде точно противоположният – "умом Россию не понять", особено ако се опитваш да я разбираш през счетоводителските мерки на западния бюргер. Санкциите могат да доведат в обозрима перспектива до акселериране на процесите на смяна на властващите руски елити – от "петата колона" към имперска власт, базирана на ВПК и собствените икономически и властови ресурси, облегната на широка социална база.    

В този контекст може да се тълкува поведението и на втората целева група на санкциите – руската средна класа. Първо, като цяло този социален слой никога не е играел сериозна роля в руската история, той е мимолетен продукт на руското безвремие, докато руската Власт си "почива" и прегрупира.(2) Следователно неговото влияние не трябва да се преувеличава. И, второ, руската "средна" класа е един от най-потърпевшите слоеве на суровинния капитализъм от 90-те години. Този икономически модел по същество прегради възможностите за създаване на автентична руска буржоазия, базирана на възможностите на руската вътрешна икономика, тикайки я към статут на финансов и суровинен паразит.   

Накратко, санкциите могат да изиграят роля точно противоположна на техните първоначални цели: да станат онзи външен фактор, който да отпуши назрели вътрешни противоречия в руския социален и властови пейзаж и чието решаване се отлага с години.  

Във външен план - полосата от Талин до Тбилиси бе оформена като прифронтова зона, в която държавнополитическото ръководство на страните се сформира от марионетни режими, контролирани в режим на ръчно управление. Вероятно това ще е зоната, която ще даде първото пушечно месо в Донбас при евентуална ескалация на конфликта в Украйна. Както е добре известно "Нова" Европа играе двойна роля – да бъде буфер пред руската "опасност" и да торпилира всякакви опити за еманципация на "Стара" Европа. С монтиране на украинската язва, този статут се стабилизира и засилва, а контролираната ескалация на напрежението ще служи като допълнителен стимул за геополитическа дресировка.    

Играейки с всички слоеве на обществото в Украйна, САЩ успяха да създадат териториално образование, което е техен геополитически клиент по всички направления. С монтираното марионетно управление в Киев, подавянето (засега) на съпротивата на руското население в Източна и Южна Украйна, ескалирането на "антимоскалското" украинство, както и чрез влизане в дълъг въоръжен конфликт с Русия в Донбас, украинският геополитически хомонукулус действително се превръща в момче за мръсни геополитически поръчки както на изток, така и на запад. Със съответната подготовка, Украйна може да изиграе в обозрима перспектива ролята на капсул-детонатор на голяма война, в която да завлече както Русия, така и Европа. Разбира се, това ще стане с цената на фактическото унищожаване на Украйна като страна и народ, но кой е казал, че това въобще е ценност за тези, които задвижиха проекта "Украйна 2014"?

Същевременно е ясно, че сегашният субект "Украйна" е възможен само като проект на изкуствено дишане: той е напълно икономически непълноценен, военно несъстоятелен и политически крехък, доколкото изцяло зависи от външна помощ по всички направления. Нито едно от базовите противоречия, раздиращи украинското социално тяло, не е решен и няма перспективи да бъде решен. По същество, за да може Украйна да играе ролята на военен аванпост срещу Русия, тя трябва да реши два важни въпроса – въпроса за властта и въпроса за икономическото си съществуване.    

По въпроса за властта – това ще означава сегашната олигархическа конфедерация, носеща името "Украйна", да бъде преобразувана в единна вертикала на властта. Ще рече най-силният олигархичен клан да елиминира останалите и да концентрира съответните властови и икономически възможности. Точно това е сърцевината на протичащия сблъсък Порошенко (Вальцман) – Игор (Беня) Коломойски. Такъв вид конфликти завършват винаги летално (в буквалния и в преносния смисъл) за една от страните, а понякога и за двете. Отварянето на трети вътрешен фронт в Днепропетровщината, след този в Крим и Донбас, може да довърши украинския проект, още преди да е показал своите "възможности".(3)   

Колкото до икономическия аспект – интимната мисъл е Европа да плаща за аванпоста на "цивилизацията" на изток, упражнение очевидно трудно случващо се. Следователно, късият геополитически хоризонт на сегашна Украйна предопределя три възможни сценария.   

Първият, да се тръгне към цялостно глобално разрешаване на украинската криза, като се отчитат интересите и на САЩ, и на Русия. Т.е. Украйна да се върне към статута на "ничия" земя от 90-те години, устройващ и двете страни в протиборството. Намирам този сценарий за абсолютно нереалистичен. Никой не инвестира 5 млд. долара, за да се върне в изходно положение. Да не говорим, че проектът "Украйна 2014" е само елемент от мащабна геополитическа стратегия за окончателно разрешаване на "руския въпрос" и оттам до отстояване на сегашното геополитическо статукво, отличаващо се с пълна доминация на Запада – САЩ. В този контекст Украйна е просто една от многото точки, в които се дава превантивно сражение на геополитическия противник с цел пълното му изтощаване. Съдбата на Украйна и нейния народ са просто прах в начина на мислене и на действие ...  

Вторият възможен сценарий предвижда поддържане на сегашното статукво – по същество производство на още един замразен конфликт по подобие на този в Приднестровието. Това всъщност предвиждат договореностите на Минск – 2. Намирам и този сцеварий за нереалистичен, доколкото ресурсните лимити на Украйна са под всякакви минимуми, т.е. тя няма да издържи във времето и ще рухне под напора на своите вътрешни противоречия, допълнително изострени от конфликта с единствения й бенефициент – Русия.  

Следователно, най-реалистичен ще се окаже третият варинт. В момента конфликтът в Украйна се развива в контекста на залога за новия геополитически ред, по сценарий, сходен на конфликта в Индокитай от първата половина на 60-те години на 20 век. В началото се изпраща оръжие, после военни съветници, след това малки контингенти, после увеличаване на контингента и накрая се получава мащабен конфликт по всички правила на военното изкуство. Така настъпи виетнамската катастрофа с всичките й прелести. Сега се случва същото: в началото се изпраща "летално" оръжие – какъв очарователен оксиморон! После ще се пращат експерти, които да боравят с това оръжие, тъй като украинската армия е под всякаква критика. После по силата на военните задължения ще се пратят ограничени военни контингенти и след това ще се поеме в посока, за да се получи война по пълна програма.

В първата фаза ще потъне кордонът от Балтика до България. След това "повиквателни" ще получат "вътрешните" европейски съюзници...

Това е текущата логика на нещата. Т.е. има висока степен на вероятност да се премине от proxy war, както е в момента, към формена война по всички направления. Разбира се, това е възможно само ако нещото "Украйна" удържи своята военна и социална консистентност. Вероятността за това обаче е малка, тъй като една поредна военна офанзива може да доведе до разпадане на фронта от Луганск до Мариупол и оттам до откриване на оперативен простор през очевидно нелоялния вече на Киев Днепропетровски район.