Господин Иванов, казахте, че основен приоритет на комисията ще бъде намаляването на дефицита в НЕК без да се повишава цената на електроенергията. Ще се справите ли с тази задача до 30 юни?
Имаме още два месеца преди да отговоря на този въпрос. Комисията е колегиален орган и взема с гласуване своите решения. Предстоят анализи относно исканията на енергийните дружества. Но, аз отново заявявам, че ще направя всичко възможно в рамките на моите правомощия да няма увеличение на цената на електроенергията. След два месеца ще се знае дали съм успял в това мое намерение.
Колко ще спести НЕК от двете въведени наскоро мерки - спазването на лимитите за изкупуване на зелена енергия и ограничаването на изкупуваната енергия от когенерации?
По оценка на експертите от ограничаването на изкупуването на енергията от ВЕИ спестяването ще е около 100 млн. лв. Що се касае до заводските и топлофикационните централи в момента се правят изчисления и регулаторът няма възможност да даде количествена оценка. Част от топлофикациите в момента променят своята политика и се опитват да привлекат повече клиенти на топлинна енергия включително и чрез отстъпки в цената, за да увеличат дела на високоефективно комбинирано производство. Затова още не можем да кажем как ще се отрази върху текущия дефицит на НЕК въвеждането на изискванията на закона.
Към момента какъв е натрупаният дефицит в НЕК?
Едва в края на годината може да се изчисли точно дефицитът. За миналата година той е 644 млн. лв. Ние в
момента оценяваме мерките, които се предприемат за неговото намаляване. Около 100 млн. лв. ще бъдат спестени от спазването на годишните часови лимити на ВЕИ производителите, 97 млн. лв. ще бъдат спестени от предоговарянето на договорите с американските централи. Надявам се, че ще може да има сериозно намаление на дефицита и от промените, свързани с топлофикационните и заводските централи. Намаляването на дефицита ще стане и по линия на провеждането на открити и прозрачни търгове от страна на НЕК.
Миналата година бяха загубени около 30 млн лв. по причина, че предишният директор на НЕК без търг чрез пряко договаряне продаде енергията от водноелектрическите централи. Сега ще бъдат организирани търгове за произвежданата енергия от ВЕЦ през следващата година. НЕК би трябвало да получи и сигурни
приходи от продажбата на квоти въглеродни емисии. Те се оценяват на 120 млн. евро или 240 млн. лв. Благодарение на всички тези мерки разчитам, че ефектът ще бъде изцяло подтискане на текущия дефицит на НЕК. Това ще бъде силно основание цените на електроенергията да не се увеличават или поне не сериозно.
Отчетохте като сериозен успех промяната на договорите с двете американски централи, но се чуха критики от стана на опозицията, че ако това бъде признато от ЕК за държавна помощ тези договори е можело и да отпаднат. Какъв е Вашият коментар?
През лятото на миналата година бе изпратено писмо до ЕК. През октомври, без да се произнесе по запитването, ЕК поиска отговори на около 20 въпроса за пълно осветляване на проблема. Малко преди Коледа от МЕ бяха изпратени отговорите на поставените въпроси. Оттогава вече четвърти месец се чака становището на ЕК. Няма връзка между тази процедура и постигнатото предоговаряне с двете централи за намаление с 14 процента на цената за разполагаемост. От това НЕК ще спести за следващите десет години, когато ще продължат да действат договорите за задължително изкупуване на енергията, 964 млн. лв.
А ако дойде отговор от ЕК и той предполага някакво ново третиране на въпроса?
Ние ще се съобразим с отговора, няма никакво съмнение. Затова сме част от ЕС.
И НЕК, и ЕСО заявиха, че няма да искат увеличение на своята цена, но искат преразпределение на цените вътре в микса. За това настояват и ЕРП-тата. Какво ще предприемете?
Точно това ще бъдат изчисленията, които ще бъдат направени през следващите два месеца. Ще бъдат проиграни всички варианти, които включват формирането на микса, студеният резерв и съотношението между закупени количества, цени и потребление. Не случайно споменавам потреблението, защото то намалява значително на регулирания пазар и енергията, изкупувана от НЕК по дългосрочни договори вече става все по-голяма част от енергията на регулирания пазар. Това прави все по-трудна задачата цените да бъдат задържани на приемливо за потребителите ниво. Единственото спасение е максимално бързо до края на тази година или началото на следващата да се либерализира пазарът на енергия в страната.
Как мислите, че НЕК ще намери пари да се издължи на двете американски централи?
Няма съмнение, че НЕК чрез БЕХ ще потърси кредит, за да може да изпълни своите стари задължения, в противен случай те ще бъдат изискани по съдебен ред. Някои хора считат, че едва ли не се прави отстъпка на централите с това условие. Напротив, то не може да не бъде изпълнено. В рамките на проведените преговори от българска страна не беше отстъпено от нито една от преговорните позиции - не беше позволено да се удължи срока на задължително изкупуване, НЕК не се ангажира да стане собственик и да плати един сгуроотвал, беше прието чисто едно намаление на цената за разполагаемост.
Как ще промените правилата за търговия с електроенергия?
Миналата година, когато бяха приети правилата за търговия с електроенергия, те вместо да бъдат равноотдалечени от отделните участници в търговията, фаворизираха един участник и това беше НЕК. Има съгласие и на самата НЕК, че правилата трябва да бъдат изменени. Считам, че до началото на регулаторния период - 1 юли, работната група ще излезе с конкретни предложения. Трябва НЕК до голяма степен да се изчисти от текущия си дефицит, да има ясни правила за търговия с електроенергия, след което да започне да функционира енергийната борса.
Кога българските потребители ще могат сами да си избират доставчик на ток?
Битовите потребители, дребният и среден бизнес ще могат да избират не директен доставчик, защото едва
ли един производител директно ще продава на битов потребител, но ще могат да избират търговец на електроенергия, който ще отчита потребностите от електроенергия в различните часови пояси на голяма група потребители и ще се стреми по такъв начин да балансира потреблението, че да създаде група със сравнително устойчиво потребление в рамките на денонощието.
В тази група няма да има само битови потребители, защото потреблението на бита е концентрирано сутрин от 7 до 9 часа и вечер от 19.00 до 22.00 часа, крайно неизгодно е за един търговец да доставя електроенергия само в тези часове. Затова в групата трябва да има и други, примерно стопански потребители.
По-късно ще се изградят така наречените умни мрежи, които ще позволяват да се управлява по-добре потреблението. Няма никакви основания да се счита, че в България потреблението ще расте, напротив. Особено с постепенното навлизане на природния газ, което трябва да стане след диверсификация на доставките на природен газ и либерализация на пазара на природен газ, считам, че България ще навакса голямото изоставане относно газификацията на битовите потребители, което в момента е между 2 и 3 процента.
Няма ли да е твърде голям шок за битовите потребители излизането на борсата и как ще се отрази това на цената на енергията, която заплащат гражданите?
България по всяка вероятност още следващата седмица ще сключи договор за организиране на енергийната борса и тя ще бъде организирана със съдействието на голям чуждестранен оператор. Това е до голяма степен гаранция, че борсата ще функционира съгласно европейските правила. Самият оператор е от страна, която се слави с най-ниската корупция не само в ЕС, но и в света.
Как бе избран именно този оператор?
Беше извършено проучване и в крайна сметка се стигна до него след диалог с ЕК , която даде своето съгласие да се проведе такъв избор. Относно цената на електроенергията - тя не би трябвало да нарасне или поне не драстично.
Причината е, че при създаването на борсата всички електрогенериращи мощности предоставят цялата си енергия на борсата, където се търгува на борсовите нива съобразно търсенето и предлагането, но върху закупената енергия се добавя така наречената добавка задължение към обществото. Тази добавка, събрана от всички потребители на енергия - бизнес, битови потребители, дори и донякъде и при износа на електроенергия, ще позволи да се компенсират по-високите цени на енергията, изкупувана по дългосрочни договори. Това е най-добре работещият модел и чрез него тежестта няма да се разпредели само върху битовите потребители, а ще бъде разпределена върху всички потребители на енергия.
А това няма ли да направи износа неконкурентен?
Износът на енергия от България, за да бъде конкурентен, трябва самата цена на енергията да не бъде висока. Ако всички добавки се поставят върху цената на изнасяната от България електроенергия, тя вероятно няма да бъде конкурентоспособна, но винаги може да се търси определен баланс. Да се въведат някои добавки, за да може да се насърчат големите индустриални потребители, при които електроенергията представлява няколко десетки процента от цената на продукцията им.
След като не се очаква потреблението да нараства, това означава ли, че страната ни няма нужда от нови генериращи мощности?
Категорично. Моето становище е, че единственият вариант на строителство на нова мощност, то е за заместване на излизаща от експлоатация мощност. Ако през април не беше излязъл за планов ремонт на 5 блок на АЕЦ Козлодуй щяхме да се изправим пред ситуация на свръхпроизводство и ТЕЦ Марица Изток 2 трябваше да бъде спрян.
Кога ще стане конкурентна цената на газа за битовия потребител?
В момента цената на природния газ в България е най-високата в ЕС, а в същото време България е най-бедната страна в ЕС. Как да искаме гражданите да газифицират домовете си, още повече, че съществена е първоначалната инвестиция за свързване на жилището с газоразпределителната мрежа и за изграждане на вътрешна газова инсталация. Но с диверсифициране на доставките на газ за България и особено след като започне експлоатацията на газ в дълбоките води на Черно море, цената на природния газ значително ще намалее. Цената на природния газ в момента също е ниска в сравнение с предишни периоди заради спада на цените на алтернативните горива, деривати на петрола. Цената на барел петрол сега е 60 долара, а сме били свидетели на цена от 140 долара.
Очаквате ли да се запазят тези цени?
Да очаквам, защото добивът на шистов петрол нарасна и САЩ излезе на първо място като производител на петрол и газ от шисти. Иран съвсем скоро също ще излезе като голям производител на петрол, независимо от събитията в Либия тя също увеличи производството си на суров петрол. Така ОПЕК вече не може да дирижира цените и да ги поддържа високи. Аз се надявам, че България ще добива газ от свои източници. В началото на следващата година трите компании, които в момента правят проучванията в блок "Хан Аспарух", са заявили, че отложеният тази година дълбоководен вертикален сондаж ще бъде извършен, защото резултатите от проучването трябва да бъдат представени до края на 2017 г. Очаква се през 2018 г. да постъпи искане за разрешение за индустриален добив на природен газ от Черно море.
Какво да очакваме в областта на ВиК услугите?
Договорихме се с МРРБ до края на юни през МС да минат две важни наредби, които бяха направено със съдействие на Световната банка - наредбите за цената на водата и за качеството на водата. Тези наредби въвеждат нови изисквания към ВиК операторите, особено за качеството на водата ще има различни показатели от сега използваните. Надяваме се бизнес плановете за периода 2016 - 2020 г. на всички ВиК дружества още до края на тази година да бъдат съобразени с тях. Преди това собствеността на ВиК операторите трябва да бъде прехвърлена към така наречените Асоциации по ВиК, за да останат тези активи
публично държавни или публично частни.
Цената на ВиК услугите е определена на 4 процента от средномесечния доход на домакинство, но тя ще бъде намалена до 2,5 или 3 процента. Това ще създаде проблеми на някои от ВиК операторите, но ще има допълнителна помощ от ЕК за преструктурирането на ВиК дружествата и се надявам в следващото десетилетие в резултат на вложени инвестиции рязко да намалее загубата на вода по мрежата, която сега на много места достига до 55 - 60 процента. Считаме, че на 6 -7 от операторите ще се ограничи цената, но в това число не влиза София.
Автор: Мара Барева, БТА