Истината е, че няма кой да замести Асад, само той стои между Сирия и хаоса

Убежище за Асад в Русия – това не е толкова откачено, колкото звучи, пише журналистката Мари Дежевски за The Guardian.

В новогодишно интервю за германския Bild Владимир Путин предположи, че страната му би могла да предостави политическо убежище на сирийския президент Башар ал Асад. Заедно с международните преговори за уреждане на сирийската криза, които ще се проведат в Женева, това би увеличило опциите за възможни решения.

Все пак би било разумно да бъдем предпазливи. Идеята на руското убежище за Асад не беше спомената от Путин, а от германския интервюиращ в неразумно търсене на новина. И отговорът на Путин едва ли може да се определи като ентусиазиран. Путин винаги е бил вещ в политическите разговори, не отхвърля нито едно предложение, нито го приема и неговият отговор беше, че е твърде рано да се обсъжда този въпрос.

От голямо значение е, че и въпросът и отговорът бяха лишени от времеви рамки, а що се отнася до бъдещето на Асад времето е всичко. Степента, в която Русия се ангажира да поддържа Асад и неговия кръг във властта, често се преувеличава от западните доклади. Путин никога, доколкото ми е известно, не е изключвал вероятността за евентуалното напускане на Асад. Това, което представлява проблем между Русия и Запада, не е дали, а кога.

Приоритетът на Русия е и винаги е било да се предотврати на всяка една цена тоталния разпад на Сирийската държава. Затова той бързаше да стартира въздушната кампания през септември миналата година, опасявайки се, че "Ислямска държава" и антиправителствените бунтовници ще достигнат заедно до Дамаск. Путин не подкрепя толкова Асад като политически съюзник и приятел – хладното отношение и снизхождението в поведението на Путин при посещението на Асад в Москва през октомври миналата година, трябваше да опровергаят това, но по мнението на Путин и неговите съветници, Асад е единственото, което стои между Сирия и хаоса.

Вярно е, разбира се, че Сирия е в клопката на гражданска война и огромни териротии са извън контрола на правителството. Но също така е вярно, че зад всички приказки на Дейвид Камерън за 70-те хиляди умерени бунтовници, които били в очакване, няма сплотена политическа или военна сила, която да замести Асад.

В западните искания, че Асад трябва да си отиде и в настояванията на опозицията, че не може да има споразумение, докато той е на власт, няма нищо реалистично, защото няма кой да застане на негово място.

Кошмарите на Русия за това, което се случи в Ирак и в Либия – принудителното отстраняване на режимите, без никаква мисъл за утрешния ден, ще се случат и в Сирия. Като се има предвид колко скъпо струваха тези две интервенции, е много трудно да разберем, защо това не е също и кошмар за запада.

Русия се опасява, не без основание, че Сирийската държава ще бъде разрушена, няма да има институции за изграждане за новото правителство и условията в Сирия ще станат по-лоши, отколкото вече са – не само за сирийците, а и за целия регион. Руската позиция е, че бъдещето на Асад и бъдещето на страната трябва да бъдат решени на избори. Тази позиция може да бъде критикувана от няколко ъгъла – условията в Сирия сега и в обозримото бъдеще едва ли ще бъдат благоприятни за честни избори, че това е нечестен руски план за осигуряване на нов мандат за Асад и още по-неубедителното – че разграничаването на самото негово бъдеще и запазването на Сирия е някак фалшиво.