Меркел подцени заплахата Шулц

Парламентарните избори в Германия изненадващо станаха по-вълнуващи. Само преди две седмици изглеждаше сигурно, че Ангела Меркел ще продължи да бъде канцлер и след вота през септември. Но това беше преди Мартин Шулц да се включи в надпреварата. Неочаквано лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел отстъпи встрани и предаде ръководството на бившия председател на Европейския парламент. И сега Шулц нахлу в анкетите на общественото мнение.

Според проучването Deutschlandtrend, публикувано миналата седмица, Шулц е предпочитаният кандидат за канцлер на Германия: 50% от германските избиратели предпочитат социалдемократа, а само 39% избраха Меркел. Това е забележително, предвид предишната й популярност. Като се добави към това и фактът, че партията на Шулц – ГСДП, спечели още 8% подкрепа през седмицата, през която християн-демократите и техните съюзници от Християн-социалния съюз (ХСС) загубиха 4%, става разбираема еуфорията, която избухна в редиците на дълго пренебрегваните социалдемократи.

В началото на новото хилядолетие ГСДП беше най-голямата партия в Германия. Но след това тежките икономически реформи на канцлера Герхард Шрьодер, които реформираха социалните грижи, излязоха скъпо на преди мощната социалдемократическа партия. Страната се раздели на две и Ангела Меркел се оказа по-центристки политик, отколкото мнозина са очаквали.

Макар привидно да е консервативна, сегашният канцлер въведе социалното законодателство, което е в хармония с вижданията на лявоцентристките избиратели. Дори гласоподавателите социалдемократи смятат, че Меркел няма няма алтернатива. Николаус Бломе, бивш политически редактор на таблоида "Билд", сравни Меркел с германския футболен отбор "Байерн Мюнхен" – лидер на Бундеслигата.

Така че ще се промени ли всичко това? Ще извоюват ли социалдемократите най-накрая властта от най-влиятелния политик в Европа? Дали Мартин Шулц е спасителят, който те са чакали?

Надежден претендент прави добри заглавия. И никой заслужаващ доверие анализатор не може да отрече, че Шулц направи страхотен старт. Но има няколко причини, поради които не е задължително той да вземе ключовете от внушителната сграда на ул. "Вили Бранд" №1, където се намира канцлерството.

За начало, германската политическа система не е президентска като американската. Канцлерът не е най-популярният политик, а лидер на партията, която може да спечели подкрепата на по-малките партии. По такъв начин канцлерът може да бъде в състояние да командва мнозинство в 630-местния Бундестаг - германския федерален парламент. Тъй като Германия има до голяма степен пропорционална избирателна система, най-голямата партия рядко печели мнозинство (това се е случило само веднъж, когато 81-годишният християн-демократ Конрад Аденауер печели 50,2% от гласовете през 1957 г.).

За да стане Шулц канцлер, той трябва да събере коалиция със Зелената партия, крайнолевите бивши комунисти Левицата, както и собствените си социалдемократи. Въз основа на проучвания на общественото мнение обаче това е възможно. Така наречената червено-червено-зелена коалиция в момента има подкрепата на 44% от избирателите. От друга страна, Меркел и вероятно й коалиционен партньор - либералната СвДП, събира според проучванията едва 40%.

Въпреки това далеч не е сигурно, че центристките социалдемократи ще имат възможност да работят с най-левите. Докато коалицията червено-червено-зелено съществуват на провинциално ниво, включително и в столицата Берлин, образуването на такава коалиция ще бъде трудно на федерално ниво. Всъщност трите партии в момента имат мнозинство в Бундестага, но социалдемократите изключиха варианта да работят с бившите комунисти след изборите през 2013 г.

Но отново изключителни обстоятелства означават, че не е вероятно историята да се повтори след следващите избори. Фактът, че лидер на Левите тогава беше бившият финансов министър - социалдемократът Оскар Лафонтен, направи невъзможно за Зигмар Габриел да работи с него заради историята с Лафонтен и критиката на ГСДП, след като той напусна партията.

Друга грижа за Мартин Шулц е, че други претенденти от социалдемократите, като например Франк-Валтер Щайнмайер през 2009 г. и Пеер Щайнбрюк през 2013 г., първоначално се радваха на изключително висок рейтинг в анкетите, но позициите им бързо намаляха, след като те допуснаха грешки по време на кампанията.

Може ли същото нещо да се случи с Мартин Шулц? Това е малко вероятно. За разлика от своите предшественици Мартин Шулц е неопетнен от миналото. Той не е бил член на голяма коалиция и не носи отговорност за съкращенията и програмите за икономии, приети от сегашното правителство. И той няма лична неприязън към Левите, които сега имат различно ръководство. Способността на Шулц да говори в прав текст – недвусмислено и без уговорки – е доказано ефективна, особено в контраст с Меркел, която предпочита задкулисните компромиси и рядко подлага опонентите на директна критика.

Много германци, по очевидни исторически причини, изпитват отвращение към лидери, които използват цветиста реторика като оръжие. Но Шулц, независимо от ораторския му стил, не е популист. Той е един от основните политици, който говори за настроенията на работническата класа, но без да прибягва до опростени решения.

Наистина, критиците ще кажат, че той въобще не е представил политики. Това, че неговият бомбастичен стил напомня на възрастните избиратели на легендарния канцлер - оциалдемократа Вили Бранд от началото на 1970-те години, в крайна сметка може да бъде за добро.

Преди всичко вниманието е фокусирано върху крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АГ), която победи ХДС на Ангела Меркел в регионалните избори в провинция Мекленбург-Предна Померания, където се намира избирателният район на Ангела Меркел. Но сегашните борби и противоречиви коментари от местни представители за нацисткото минало редуцираха подкрепата за популистката партия.

Меркел сега е изправена пред друг проблем - тя губи гласове на социалдемократи. Канцлерът може все още да е фаворит за изборите, но за първи път от 2004 г. насам, тя е изправена пред обаятелен опонент, чийто образ не е белязан от минали грехове. Шулц може да бъде в състояние да катурне първия по рода си канцлер-жена на Германия.

Автор на коментара в сп. "Нюзуик" е Матю Квортруп, автор на книгата за Ангела Меркел "Най-влиятелният лидер на Германия", публикувано в БГНЕС.