Новият профил на терористите: Криминално проявени, заредени с джихад

Терористичният акт в Брюксел, а и предишните в Париж, показват, че изглежда има нов тип профил на извършителите. Най-общо това са хора, свързани с криминални дейности и прояви на насилие. Радикалната религиозна идеология и нейната мрежа всъщност използва това, намерила е тези хора и ги е направила инструменти за желаното от нея насилие. Този профил е новото в тези атентати за разлика от предишните - в Ню Йорк, Лондон и отчасти Мадрид, където една от четирите клетки се оказа свързана с наркотици и кражби на коли.

Това е мнението на анализатора по въпросите на престъпността от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Предлагаме неговата експертна гледна точка.

Сегашният анализ в много отношения потвърждава тезите на изследователи като Хънтингтън ("Сблъсъкът на цивилизациите”), че се очаква радикализация на исляма. Причината е, че опростените радикални и агресивни постулати дават прости решения сред хаоса и загубата на смисъл на децата на имигрантите от първото поколение.

Ако говорим за разликата в профилите, може да разгледаме разликата в ситуацията в Германия - от една страна, и в Белгия и Франция - от друга. В Германия турската държава се е опитвала да контролира религията на турската диаспора през целия период на емиграцията им - да е ортодоксална и умерена, каквато е в Турция.

А корените на това, което сега се случва в Белгия, са в прочутия вече квартал "Моленбек” и в 70-те години, когато Саудитска Арабия изгражда храмовете и осигурява имамите, които предлагат една нова опростена и радикална интерпретация на ислямска религия. Това е средата, в която се развива сегашният екстремизъм.

Много от децата на имигрантите, попадайки във вакуум на ориентация и интеграция, първо стават маргинални, после - извършители на тежки криминални престъпления, свързани с насилие. Много от тях вече са били в "Ислямска държава” и са се върнали. По последни данни извършителите на терористичните актове са били в Сирия и Ирак 2-3 години преди пика на "Ислямска държава” през 2014 г.

Ако разгледаме този модел и го приложим към България, може да си зададем въпроса:

Къде имаме подобен риск в България?

Опит да се радикализира мюсюлманската общност в България е имало от саудитски емисари през 90-те години. Подобно явление има и в Албания - там вероятно пак поради силния контрол на държавата до 1990 г., религията има слаби корени. Един от проблемите впрочем, с които Ердоган се сблъсква с нашите изселници в Турция, е, че те, особено новото поколение - не изповядват религията по активен начин и в много отношения са светски и потребителски ориентирани.

В България след 2000-та година емисарите на радикалната интерпретация на исляма се отказват от опитите да повлияят на турската общност и се насочват към ромското население.

Като цяло по това време то по-скоро е ориентирано към християнската религия, а след 1990 г. година има ориентация към протестантската вълна.

После обаче започват да се ориентират към ислямската религия и на няколко места в България – особено в Пазарджик, където е най-известният пример, се появяват проповедници на радикален ислям.

Втората важна тема - за възможния рисков профил, е използването на насилие. В някои ромски квартали в няколко града в страната има много повече насилие от средното. Има и лица с криминална активност. Дори в последните две седмици имаше два инцидента, свързани с насилие на роми срещу полицаи.

Съвпадението между статистически по-висока степен на криминална активност и разпространение на радикален ислям би могло да бъде рискова комбинация и трябва внимателно да се премисли и оцени.