Проф. Здравко Райков: Успяваме, когато раждаме щури идеи

Проф. Здравко Райков е преподавател по Public Relations (PR) и креативност в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има докторат по социология, работил е като социолог и журналист. Основоположник е на образованието по PR у нас - започва да чете първия курс по PR в СУ в края на 80-те години на XX век. Съиздател и главен редактор е на първото в България професионално списание по PR - " Пъблик рилейшънс и реклама". Автор е на книгите "PR. Технологията на успеха”, "Корпоративен гражданин”, "Креативната комуникация”, "Креативният бизнес” и много други.

Какви нови курсове водите сега?

- В последните години интересите са ми насочени към полето на креативността. В условията на сега протичащата четвърта индустриална революция, за която е характерна най-вече роботизацията и изкуствения интелект, тя е сред най-важните предпоставки, както за личен, така и за корпоративен и държавен успех. Всички ние разполагаме с уникален и практически неизчерпаем ресурс, от който можем да черпим вдъхновение и мощ: този на човешкото въображение. В наше време е достатъчно да имаме щури идеи - пари за реализацията им ще се намерят: от рискови инвеститори, на краудфъндингови платформи... Но големият проблем е, че точно необичайните хрумвания недостигат  - тях няма как да ги родят хора, сляпо вярващи на информационния боклук, създаван по поръчка на властващи елити.

Кои са последните Ви книги?

- Последните ми две книги са "Креативната комуникация” и "Креативният бизнес”. Огромната част от населението на планетата ни си пилее времето, занимавайки се с всичко друго, само не и с онова, което би му позволило да си осигури добър жизнен стандарт и здраве. Мен ме интересуват другите, хората с много щури хрумвания, които им позволяват да бъдат финансово независими и неподвластни на тоталната манипулация, в която е потопен света. Опитвам се да разкрия "тайната” на техния успех, както и да покажа на читателя си, че около нас има безброй възможности, но трябва да умеем да ги откриваме и мълниеносно да се възползваме от тях.

Върху какво работите в момента?

- Увлечени в ежедневните си ангажименти и проблеми не си даваме сметка, че света стремително се променя. От професиите, които сега познаваме близо половината ще изчезнат много скоро, а с тях и милиони хора ще станат излишни на трудовия пазар. Но ще се появат нови възможности, които обаче изискват други качества, знания, умения... А тях училището ни, което е създавано според нуждите на втората и третата индустриална революция,  все още не ги предлага. Ще се опитам в новата си книга достъпно и с много примери да очертая, какво се случва с идването на роботите и изкуствения интелект, как то засяга всички нас. И че то не е фантастична разходка из далечното бъдеще, а вече е днешна реалност. Кои професии първи ще умрат, как трябва да се готвим за предстоящите колосални трусове на трудовите пазари, как да си осигурим така желаната лична конкурентоспособност в коренно различния свят, който идва много по-бързо, отколкото си представяме. Ето на тези въпроси търся отговор в книгата си, върху която сега работя.

Има ли разлика между студентите преди 10-20 години и сега? Каква?

- Разлика определено има и тя в голяма степен носи отпечатъка на тоталния срив в образователната ни система. А това впрочем установяват и периодично провежданите изследвания на Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (PISA). За мен игрите в средното ни образование са едно от най-големите престъпления извършени у нас след смяната на системата. За мен това е една от основните причини страната ни да си гарантира последното място в Европа по всички основни показатели за стандарт на живот. Четвъртата индустриална революция се нуждае от знаещи и безкрайно любопитни към различни области хора, а не от любители на чалга или тъпи телевизионни предавания... Оказва се, че експериментът - дай власт на посредствеността в управлението, постигна целите си. А да не забравяме, че близо милион човека у нас, по-голямата част от които са млади хора, изобщо не работят и не учат. Това е огромен и свръхкритичен ресурс от маргинали, които много лесно се манипулират. Като добавим към тях и задаващия се взривен ръст на безработни сред сега работещите, се очертава един твърде сериозен потенциал за бъдеща дестабилизация на България.

Има ли качествени и креатевни студенти сега, във Вашите курсове?

- Има, разбира се, все пак за да попаднат във Факултета по журналистика и масови комуникации кандидат-студентите преминават през  сериозен писмен и устен изпит. Креативността е скрита във всички тях и от нас, преподавателите, зависи в немалка степен да им помогнем да я активират и кристализират, за да са полезни и на себе си, и на света. Ако им предложиш наред с базисните знания стойностна, значима и свежа информация, те се мотивират да работят върху себе си. От нас, преподавателите, зависи да ги убедим в една простичка истина: ако искат добро бъдеще то още отсега сами трябва да започнат да си го създават.

Как бихте коментирали казуса със забраната за медийни изяви на студенти и преподаватели от СУ?

- Честно казано не съм запознат с подобен казус. Но ако го има това е пълен абсурд. Все едно да забраниш на Ноам Чомски - професор в Масачузетския технологичен институт, да ни разкрива истината за САЩ. А тази истина няма нищо общо с манипулациите на всевъзможни техни хрантутници у нас например. Преподавателите в СУ не са крепостни селяни, сред тях има немалко хора, които има какво да дадат на обществото ни. И ако властимащите ги избягват, защото на техния фон личи собствената им некомпетентност, то от медийните им изяви ще спечели обществото ни като цяло.

Българската нация е изключително разделена през последните години. Какъв, според Вас, би бил националният идеал, който да обедини нацията ни?

- Съмнявам се, че бихме постигнали желаната консолидация около някаква идея. Причините за това са многообразни: делим се на сини и червени, на русофили и русофоби, на натовци и антинатовци, но най-вече на много бедни и малцина много богати... Затова съм песимист, че може да се намери нещо, което да ни обедини. Но мисля, че днес - благодарение и на социалните мрежи всеки може да намери своя общност от съмишленици, както у нас, така и на планетата. Както се казва в една любима моя книга - "Делото за помощ на давещите се е дело на давещите се!”

Остава ли Ви свободно време и какво предпочитате да правите в него?

- Аз съм безкрайно любопитен човек - интересуват ме новите технологии, особено роботи, изкуствен интелект, допълнена реалност, 3D-принтери... Чета любимите си автори, подготвям презентации за студентите си, активно спортувам. И честно казано не правя разлика между работно и свободно време... Проблемът, поне за мен е, че времето не ми достига за да проследя повечето от невероятните хрумвания на хора от нашето глобално село. Хора, които не разчитат на проверени практики, а са открити към неизвестното в неговото многообразие, които реагират необичайно  и са способни да намират различни от познатите решения. Ей така, без да преча на другите и като не им позволявам те да ми пречат, аз се опитвам да се реализирам на сцената на моя си живот.