Терорът в Париж показа: Войната в Сирия и Ирак надхвърля границите на двете държави

Атентатите в Париж, които убиха 129 души и раниха повече от 350, показват, че войната в Сирия и Ирак не може да бъде ограничена само до тези две страни.

Фактът, че отговорността за атаките бе поета от групировката Ислямска държава, ще подтикне още по-силно западните държави да се опитат да намерят решение и да спрат конфликта. Но това неминуемо ще засили и политическите разногласия за начина за справяне с притока на бежанци, за съдбата на сирийския президент Башар Асад и целесъобразността от въоръжена намеса по суша.

Това не е просто война на идеи, смята Патрик Скинър, бивш офицер от ЦРУ, а сега консултант по въпросите на сигурността.

Първите данни от разследването показват, че атаките в Париж са точно онова, от което експертите се опасяваха и дори очакваха: радикализирани екстремисти в Сирия, които се връщат по родните си страни, за да извършват атентати.

Станалото не е изненада. Не може тази ситуация да съществува от години, без да се стигне до такива атаки, заяви Скинър за АФП. Неизбежно е и стана.

Франция по мнението на експерта разполага с първокачествени антитерористични ядра, но дори и тя не можа да разкрие групичката от половин дузина мъже, която извърши серията сложни нападения.

Салман Шаих, бивш директор на центъра Брукингс в Доха, който основа своя собствена консултантска компания, е разговарял с френските власти часове преди нападенията.

Франция, припомня той, отстояваше най-твърдата позиция сред западните страни относно Башар Асад, главната причина за хаоса в Сирия, застъпвайки принципа, че сирийският президент трябва да си ходи.

Но след петъчното кръвопролитие и след като ИД пое отговорност за атентатите, не е изключено Париж и Вашингтон да склонят на компромис и да признаят, че Асад може би е по-малката от двете злини.

Това може и да се получи, казва Шаих. Но не съм напълно сигурен, тъй като Франция има много твърда позиция по въпроса и не желае да последва Русия – главната съюзничка на Дамаск, която иска Асад да остане на поста и призовава за период на политически преход.

Сирийският конфликт не може да бъде ограничен, той трябва да се реши не само военно, но и политически, добавя експертът.

Атентатът срещу руския самолет в Египет и последните атентати в Бейрут и Анкара илюстрират как конфликтът в Сирия и Ирак е на път да се разшири.

Шаих се опасява, че групировката Ислямска държава не може да бъде победена, преди арабските сунитски държави - врагове на Асад – да се уморят от жестокостите на ИД и да се присъединят най-накрая към войната срещу джихадистите.

ИД няма да срещне трудности, преди групировките на сирийската опозиция да се обединят срещу нея, а за момента те по-скоро се опитват да оцелеят под руските бомбардировки, изтъква Шаих.

Случайност или не - атентатите бяха извършени точно преди съвещанието във Виена между 17-те страни, които ще се опитат да намерят политическо решение на конфликта.

Коалицията срещу ИД би могла да се похвали с няколко добри попадения – възможното ликвидиране на палача-джихадист Джон и на неговия началник в Либия Абу Набил, както и със завземането на иракския град Синджар от кюрдските сили.

Налага се обаче европейските страни да се справят с огромни проблеми в сигурността, опасявайки се от "вълци-единаци" или от изолирани ядра, които може да ударят всеки момент.

Точно това желаеха терористите, те не искаха да се говори за Синджар или за смъртта на джихадиста Джон, отбелязва Скинър.

Борбата да се промени тази реалност неизбежно ще бъда много продължителна и още много трагедии ще има като тази в Париж, предсказва Антъни Кордесман от Центъра за международни стратегически изследвания в анализ, публикуван вчера.

Реална победа може да дойде едва след години реформи в ислямския свят и с външна помощ, за да се сформират правителства, които да управляват благодарение на успехите си, а не чрез репресии, добавя той.

Сега на европейските столици ще се наложи да се занимаят със сигурността и миграционните политики и ще бъдат принудени да извършат големи промени. Подобни принудителни решения не винаги са в добрата посока, ала заплахата е реална: Това не е екзистенциална заплаха, а много сериозна заплаха, казва в заключение Скинър.