Добрините удължават живота

Доброволната, безвъзмездна помощ за други хора може да подобри психическото здраве и да продължи живота, твърди статия на учени от Англия, публикувана в сп. BMC Public Health.

Изследователите от Медицинската школа на университета в Ексетър под ръководството на д-р Сюзън Ридърдс провели системен обзор и метаанализ на 40 труда за здравето на доброволците. Като сравнили техните данни със здравословното състояние на населението, учените установили, че смъртността сред доброволците е по-ниска с около 20%. Доброволните помощници рядко страдали и от депресии, по-доволни били от живота и се чувствали щастливи.

Броят на доброволците сред зрялото население в света варира от 22,5% в Европа и 27% в САЩ до 36% в Австралия. Както отбелязват авторите, доброволците принципно се движат от алтруистични мотиви, желание да помогнат на някого, да бъдат полезни за обществото, в което живеят, да окажат благотворителна или организационна помощ.

Причините, обясняващи защо доброволните акции носят полза за здравето, още са неясни, твърдят авторите. Необходими са допълнителни изследвания, за да се обяснят те. И ако подобрението на физическото състояние може да се обясни с чести пребивавания на свеж въздух, то с психическото здраве нещата са по-сложни.

"Макар че хората стават доброволци по алтруистични подбуди, ако те не чувстват някакво възнаграждение, позитивното влияние на доброволната помощ върху качеството на живота се ограничава. Прекалено многото ангажименти превръщат доброволчеството в бреме, създавайки проблеми", се казва в съобщение на Ексетърския университет.

Авторите отбелязват, че е необходимо да се уточни кое е първичното в доброто психическо състояние на доброволците – заниманията с доброволна помощ или културните и социалните условия, в които се намира доброволецът.

"Необходимо е да привлечем към доброволчество хора от различни социални слоеве и да оценим има ли подобрение в душевното им равновесие", казва д-р Ричърдс, цитирана от РИА Новости.