Един от най-големите християнски празници – Коледа, наближава, а в днешното забързано ежедневие, ние все по-рядко се сещаме за вярата. Ходим на църква, само когато има големи празници или ако пък има личен повод в семейството ни. През останалото време подминаваме тези сгради като паметници на културата. А ако присъстваме на церемония, сме свикнали тя да протече по един и същи начин, както другите, в една и съща обстановка...
Но не е такава историята на църквата в с. Звездица, варненско. Храмът "Св. Йоан Рилски Чудотворец" е построена през 1937 година. С течение на годините обаче се наложило сградата да бъде реставрирана. Направен бил ремонт, но с него си отишъл и класическият облик за една църква. Стените били празни, защото иконите и изографисването липсвали. Всичко това обаче се променило, когато една жена дарила икона. Но не обикновена, а икона-гоблен.
Валентина Атанасова разкрива как и защо се "създава икона, рисувана с игла и конец".
"Бях християнка от онова поколение, което влиза в църквата два-три пъти в годината, по празници. Не съм предполагала, че някога ще се занимавам с това. Явно няма нищо случайно. След едно лично преживяване, уших икона и я дарих на църквата в с. Звездица - "Св. Йоан Рилски Чудотворец", казва Атанасова пред iNews.
След дарението Валентина посещава църквата, но иконата ѝ е останала самотна. Тогава жената решава да намери още съмишленици, за да не остане храмът празен и в бъдеще. "Дойде ми идеята да предложа на момичетата от форума за гоблени, където участвам, да избродираме икони и да ги дарим на църквата", обяснява Валентина.
Предложението ѝ е одобрено от свещеника в църквата – отец Добромир Георгиев, а гобленарките не закъсняват с подкрепата. "Досега, за две години, има дарени от цялата страна 27 гоблени-икони, две рисувани и една книга, където се записват даренията, оформена с техниката декупаж", разказва Валентина.
Всеки, който желае и има умения, може да дари икона. Като цяло обаче гоблените се шият от жените във форума. "Един такъв гоблен-икона се шие за около година и нещо. Те (гобленарките) влагат финанси да закупят материалите, отделят всекидневно от свободното си време, влагат сърцата, надеждата и вярата си при изработката. Създават икони, рисувани с игла и конец", разказва Валентина.
Разбира се, не всеки гоблен може да стане икона. Има няколко неща, на които трябва да се обърне внимание. Сред тях са схемата на гоблена да е направена по снимка на икона, а при самата изработката да се следят изискванията за православните икони - цветът на дрехите на светеца, фонът, овалът на лицето, погледът на светията, равномащабността на фигурите, надписите с името на светеца и т.н. Именно поради тази причина няколко гоблени, не са били изложени като икони в църквата.
Като цяло обаче човек, за да реши, че иска да ушие гоблен, трябва да почувства вътрешна потребност.
"Бродирайки икона ти ставаш по-добър човек, като че ли се прераждаш. Някой го правят за здраве, в памет на някого, заради преживяно нещо или друго събитие. Обикновено иконите пристигат с писмо. Свещеникът го чете и говорим по него. Има случаи, които са разплаквали всички", разказва Валентина.
Църквата в с. Звездица не е единственото място, където гоблени са дарени като икони. На други храмове също са давани икони-гоблени, но по една или друга причина те не са привлекли внимание, а в някои от случаите те дори не са изложени. В с. Звездица обаче всички се радват на гоблените-икони. Макар че свещеникът служи и в други църкви и идва в селото два пъти в месеца атмосферата е друга.
"Не мога да ви обясня, като че има живот в църквата, стана по-приветлива и хората идват с желание. Нямаше пари за изографисването на стените и ако не бяха гоблените-икони, стените щяха да стоят празни. И като знаеш, че всяка избродирана икона има своя историята и в избродирането е вложена надежда и вяра в Бог, и твоята вяра става по-силна. Образите на светците са нашата връзка и нашите застъпници пред Бог", разказва Валентина.
Тази уникална църква обаче не е постоянно отворена. Това е и причината да няма много посетители. Съществува обаче вариант с предварително обаждане, за да се отворят вратите на храма.
"Няколко пъти са идвали да видят църквата наши съфорумки и техни познати когато имат път до Варна. До сега не съм чула някой да не се възхити на иконите и на труда на жените", допълва Валентина.
Но въпреки голямото желание на гобленарките да направят църквата едно по-приветливо място има и проблеми.
"Не искаме да дупчим стените пък и пристигат още икони. Трябват ни системи за окачване, търсим резбар, който да направи едни поставки за иконите естествено благотворително или срещу минимално заплащане. Вече няколко пъти събирахме пари от живеещите в селото за довършване на ремонта", обяснява Валентина.
Не само местното население от селото и гобленарките от форума са се включили в общата цел да поддържат храма. Охранителна фирма безвъзмездно опазва иконите и е поставила охрана.
Църквата в с. Звездица определено се е превърнала в пример за подражание. А преди големи празници това дава надежда.